Попаднах във vbox7.com и youtube.com на клипове от предаването на Мартин Карбовски “Отечествен фронт” излъчено на 8 март. Посветено е на Андрей Миронов, който през 1992/93-та си смени пола и стана Андриана Миронова. (more…)
Нека първо си призная един грях. Първото изречение на този текст съдържаше думата “цинизъм”. Колкото повече навлизах в темата, толкова тона ми поомекваше. Става дума за една обява за работа озаглавена “Конкурс за математик“, която намерих тези дни на сайта на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Първо ще ви я цитирам, а след това ще се опитам да коментирам. Иска ми се да насоча вниманието в определена посока, която ми се струва правилна.
Убеждавам се, че държавната каруца се тегли от по-расови магарета, отколкото тази на учителските синдикати. След като миналата есен стачката на учителите успя да им докара само символични придобивки, а в края на годината бяха разпределени много пари от бюджетния излишък, вчера Народното събрание прие на първо четене един шантав закон за промяна на друг закон. Ако текстовете минат и на второ четене се питам дали президентът ще ги върне, а след като бъдат приети отново, дали синдикатите на учителите ще направят нещо по въпроса?
През последната седмица изборът на председател на БАН бе в центъра на вниманието на хората които се занимават с наука у нас. Сагата достигна връхната си точка вчера, когато бе проведено заседание на Общото събрание на БАН, на което г-н Юхновски бе преизбран. Не съм проучвал внимателно нещата, но на пръв поглед хубави статии има в “Капитал” за историята на проблема и в “Дневник” - за вчерашния избор. По-обширната от двете статии на “Дневник” е озаглавена “БАН преизбра шефа си въпреки закона“.
Учителската стачка продължава. В петък имаше преговори, които не доведоха до резултат. Битката продължи днес, но отново без резултат – от утре преговорите продължават на експертно равнище и без медии. Междувременно се случват неща, които ме водят до мисълта, че учителите трябва да се борят до край, ако искат след това някой да ги вземе насериозно.
Днес стачкуващи учители прекараха по един час в мълчание. Ако до понеделник исканията им за 100 % увеличение на заплатите не бъдат изпълнени щели да преминат към ефективна стачка. Според сметките на Министерството на образованието и науката за такова увеличение ще са нужни около половин милиард лева.
На 4 септември имаше протест на “млади учени” в центъра на София. Научих за него от блога на Ангел Грънчаров, а по-късно прочетох и написаното в блога на Симион Патеев. Порових се и в Интернет за допълнителна информация. В коментарите в блога на Симион Патеев бях наречен “един твърде неителигентен и комплексиран човек“, защото задавах въпроси, на които младите учени не успяваха да отговорят. А всъщност не само аз задавам тези въпроси.
В края на юни миналата година докато обядвах с бъдещия си шеф той ме попита „С какво се занимават хората в БАН? Винаги ми е било интересно …“ Напускайки тази институция, след няколко години стаж в нея от мен се очакваше да имам мнение. И наистина имах, но нямаше как да го кажа … цялото – все пак трябваше да си придам някаква тежест. Отговорих нещо подобаващо, което всъщност не беше далеч от истината. Днес обаче мога да дам по-пълен отговор. Бах се зарекал една година да не пиша нищо за БАН. Година, която изтече в полунощ на 30 юни 2007-ма.
Днес “Стандарт” публикува статия, озаглавена “Ученици напълниха кръчмите” Към заглавието, което няма нищо общо с текста ще добавя само първото изречение - “Безделни ученици напълниха кръчми и кафенета.” Познат стил нали?
Става дума, че учениците, като си нямат друга работа, ходят по Интернет клубове и кафенета. Замислих се за смисъла на грипната ваканция. Вероятно тя се дава за да няма големи струпвания на хора, особено на тази възраст, и да се поограничи заразата. Ама … Поне учителите няма да са изложени на риск. Освен ако те пък не са по сладкарниците.
Избрано от Vbox7 Избрано видео