Доживях да сложа рекламен банер на сайта си!!! Е, парички не съм взимал - всичко е един вид с “благотворителна цел”. Реших, че щом от година и три месеца ползвам Debian значи съм достатъчно доволен от него за да поставя банер. От друга страна трябва да си върна дълга - все пак една стотинка не съм дал за софтуера, който … абе върши ми работа.
Уважаеми г-н Грънчаров,
Вчера, след като поредният мой коментар в блога Ви изчезна, спам филтъра Akismet започна да се държи странно. Убеден съм, че заслугата е Ваша. Писна ми от Вас и неспособността Ви да носите на критика. Писна ми да плюете и злословите, а когато отсрещната страна се опита да се защити в коментарите след публикациите да маркирате написаното като СПАМ. Това противоречи не само на всякаква online етика, но и на общоприетата. (more…)
Забелязвам от много време насам, че има хора, които като слагат връзка към блога ми го правят по няколко начина:
Хайде, първите два варианта са логични. Но последния … Хора, имам си име, на което си държа. Хубаво, лошо - каквото съм си го направил. Но да ми използвате английския превод на прякора от http://clubs.dir.bg (да, това значи и от там идва идеята на заглавието …) при положение, че съм от хората, които се борят с анонимността в Интернет е … в най-добрия случай странно. От друга страна думичките в заглавието вървят в комплект - онова ДървенФилософ си остана във форумите, и никога не съм имал желание да си го закачам на табелка. Моля, имайте предвид, че предпочитам да бъда наричан по име.
Беше малко преди седем тази сутрин. Облаците в далечината бяха порозовели. Чух да пее птичка. Беше хладно. Преди малко бях станал от компютъра и в главата ми още бяха българския BlogCamp 2008, Technorati.com, графики на посещения, alexa.com. Рано тази сутрин съзнанието ми се изчисти от всичко това. (more…)
На личната си поща не чета писма на български, писани на латиница. Това правило си го въведох преди около година, година и нещо и с много редки изключения си го спазвам. Всичко написано на шльокавица отива при спама. Разбира се хората получават автоматичен отговор на писмата си, но до скоро нямаше никакъв ефект – който пишеше на кирилица, си пишеше на кирилица, който пишеше на шльокавица не си правеше труда да си промени навиците. До преди десетина дни автоматичният отговор беше следния:
Днес ми беше полувкиснато, полу…невкиснато. Докато не си прочетох една електронна поща. Преди това бях чел съобщения по Skype, ICQ и някои други пощи, включително и служебната. (Оф, трябва да отговарям на няколко десетки писма … време им е на ЧЗВ на една уеб услуга, че ми втръсна да пиша едно и също)
Докато не отворих онова писмо… Не е ваша работа от кого е, нито пък какво пише в него. Важното е, че ми напомни една песен.
Да, ти, от онези няколко десетки, които ме посещавате средно аритметично всеки втори ден. Каква ми е ползата от теб? Какво ми даваш? В повечето случаи - нищо. А, да, някога си ми казвал “Браво, онова в блога ти беше много хубаво!!!”, “Пиши по-често!!!” и прочее глупости отлетели в небитието. И кво?
Гледам си цяла сутрин календара на компютъра и се чудя какво ми се върти в главата 11 декември. Имам способността да помня доста дати, а и часове, които по една или друга причина са ми направили впечатление. Често обаче едва късно вечерта се сещам за събитието, с което свързвам датата. Но ето, че днес в един миг ми проблясна - на 11 декември 2001, преди шест години след известно дърпане от моя страна си купих първия GSM. Какво се промени от тогава? Малко неща.
Ако вече не сте научили, сега му е времето да ви кажа, че колекционирам фонокарти (само за улични телефони!!!). Обикновено измислям някакъв стимул за хората, които ме снабдяват но тази година като че ли позанемарих малко хобито си. Сега трябва да го възобновя отново. И така - направо на заглавието.
Избрано от Vbox7 Избрано видео