Wiseacre`s blog

Стигнахме до там, че процедурите по защитата ѝ започнаха. Това е дълъг (могат да минат месеци) и тромав процес, но в момента не ми се разказват досадните подробности. Спомням си отчетливо само представянето пред съответния Специализиран научен съвет.

Вече бе станало ясно, че тя ще има проблеми. От позицията на времето е лесно да говорим, но тогава бе малко по-трудно да се види. Причина за това бе, че тя работеше сама, в редки моменти като че ли секретно. Защо ли? Никой не знае. Факт е обаче, че хората, които така успешно бранеха бебетата не успяха в много по-лека ситуация да ѝ повлияят. По-скоро не искаха – това касаеше само нея, нейното бъдеще и ничие друго. А тя, за разлика от майката на бебето, бе лудата, в най-добрия случай – бившата луда. От такива по-далеч … Всички бягаха, дори да се обърнеше за помощ.

Защитата бе провал. По протокол това бе второто ѝ представяне пред голяма (и вземаща решение) публика. Докато при първото имаше елемент на детренираност, при второто вече ставаше дума за силен стрес. Резултатът от трите рецензии бе формално положителен, но практически равен. Имаше ужасно дълъг разказ, четене на рецензии, въпроси и отговори. И тайно гласуване. Тогава 15 мъже не успяха да вземат решение – 5 гласа ЗА, 5 ПРОТИВ и 5 ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ. И всичко свърши …

След половин час цялата секция и по-голямата част от института си бяха отишли. Съветът – отдавна забравил. Никой не остана, но по-страшното е, че си тръгнаха панически бързо. Напуснаха сградата тихо и гледайки в земята, но на прибежки. Все едно нищо не е било. Никой не каза една успокоителна дума, никой не я потупа по рамото, не ѝ даде утеха. Защото тя бе лудата, в най-добрия случай – бившата луда.

В края на коридора останахме само двама души. Тя запали цигара, дръпна два три пъти и каза опитвайки да се държи: „Ех, Георги, Георги – провалиха ме …“ Така започна последният ѝ разговор в кондиция.

Послеслов

Тази история трябваше да е от четири части. Планираше се в последната да има нещо като заключение с обяснение и причини. Когато прочетох написаното до тук видях, че всичко вече съм го казал. Нали никой не си помисли, че ще напиша имената?

Вижте също:

1. Едно провалено завръщане – част 2
2. Едно провалено завръщане – част 1