(+1 rating, 1 votes)
Loading ...Предишния път стигнахме до семинара, в който тя поиска думата и я получи. При малко фантазия гласът можеше да мине за изморен, а съдържанието на самия въпрос да говори за лека разсеяност. Доста хора си отдъхнаха и всичко продължи спокойно. След време имаше друг семинар и ситуацията се повтори. Този път тя бе по-уверена, а също така установи контакт с хората. Сравнително нормален контакт между колеги. Това беше началото. Началото на просветление.
Тя се подстрига, боядиса си побелялата коса и си направи прическа. От ден на ден, от седмица на седмица здравословното ѝ състояние се подобряваше пред всички. Стана по-контактна и словоохотлива, включи се в професионалния живот. Постепенно се опозна с хора от други институти, започна да крои планове за проекти, подхвана и дисертация за голям доктор (официално – доктор на науките). Започна да пише електронна поща на сина си и на хора, с които е контактувала преди заболяването си. Никой не разбра какво всъщност стана, но за незапознатите това бе здрава жена, която никога не е боледувала.
В идеите ѝ имаше зрънце новаторство, може би трябваше шлифовка тук-там, след която щяха сами да си тръгнат в много интересна посока. На моменти звучаха твърде смело и в онзи им суров вид никое от големите светила по света нямаше да си заложи авторитета, като ги подкрепи или отхвърли. Тя трябваше да изгради всичко сама. Да положи основите в публикации, които редакторите на списанията да се съгласят да публикуват (рецензиите, положителни или отрицателни, са публично анонимни). И едва след това много внимателно да събере всичко в дисертация. Трябваше …
Единственият проблем бе, че, въпреки биографията си, практически започваше отначало. Голямата дупка, в която бе попаднала преди това я бе лишила от много неща. На моменти изглеждаше като малко дете. Дете, което тепърва се учи на елементарни професионални дейности, но имаше хъс да го прави. Направи си електронна поща и започна да се учи отново на компютърна грамотност. Но винаги имаше кой да ѝ помага. Включително и големият мъдър шеф.
Той беше толкова благ, че на всички въпроси отговаряше с „да“, „добре“ и „разбира се“. Не само на нейните въпроси, но това вече е друга тема. Подкрепи я в желанието ѝ да напише втора дисертация и тя се хвърли с настървение. Тя обаче имаше нужда от насоки. Имаше нужда някой да ѝ покаже, че е тръгнала на добър път, но вероятно трябват корекции в идеите, а при всички случаи корекции на начина, по който ги излага. Някой трябваше да я насърчи и предразположи да дискутира и се вслуша в дискусията. Но за големия мъдър шеф това се оказа непосилна задача. Той беше вече твърде голям, твърде стар, твърде благ и твърде извисен за такива дребнавости. Под неговото управление всеки сам си носеше кръста.
Но тя, без да подозира грешките си, не се отказа. За кратко време прочете доста, вероятно е „мислила“ по въпросите по-рано и написа … някакъв текст. Огромен и много суров. Озаглави го Дисертация за присъждане на научната степен доктор на науките и … процедурата бе задействана.
Вижте също: