(+1 rating, 1 votes)
Loading ...Ще ви разкажа история, която разказах в компания преди няколко часа. Не ме чуха. Не поискаха да ме чуят. Приеха случката като любопитна подробност, като смешка … вярно, на гърба на болен човек, но все пак забавна случка. Сега мога да ви я разкажа на спокойствие, без да се пречкам на тъпата мацка да се поизфука, а младежа бираджия да остроумничи. Сега, имайки правото да не се боря за центъра на вниманието мога да извадя на преден план когото си поискам, с колкото и каквито думи си поискам и да го поставя в точния контекст.
От един момент нататък съм непосредствен свидетел на събитията. Мина много време, така че понякога може и да романизирам, но като цяло нещата са се случили точно така. Героите са абсолютно реални, все още живи хора от плът и кръв. Само ЕГН-тата не им знам. Някои от тях са известни личности, имената им се споменават със страхопочитание. Някои от тях имат дейно участие в написването и на моята биография. Дали да спомена имената им? Не могат да ми навредят по никакъв начин.
Някъде след 1989 тя и съпругът и заминаха нейде из Северна Америка. Занимаваха се с наука и работиха в тамошни университети. Когато се върнаха бяха разведени, а тя с влошено психично здраве. Разказвали са ми страшни неща – обикаляла по стаите в един научен институт в София, изтръгвала кабелите от стените, вдигала скандали. Не са я уволнили или вкарали в болница. Дори напротив, преди заминаването двамата със съпруга ѝ взеха неплатен отпуск и при връщането продължиха работа. След кратко време той си взе сина и хвана пътя отново, а тя остана да всява страх по коридорите. Буквално.
Скоро след това се появих аз и научих историята до тук. Състоянието й бе по-добро, от това, което бях чувал, но все пак си личеше, че нещо не е наред. Беше ми трудно да повярвам на историите за ексцесиите, но пък ми ги разказваха сериозни хора. Всички изказваха искрено съчувствие, включително и големият мъдър шеф. Когато се появеше на рутинните мероприятия наставаше тягостно мълчание. Разговаряха с нея, само ако тя попита нещо. Всички бяха като на тръни. Въздухът се режеше с нож от страха. Страха да не избухне, да не се развилнее или да направи нещо на бебето на една колежка. Големият мъдър шеф обаче внасяше относително спокойствие, защото беше много мъдър и знаеше кое и как е.
Това продължи около две години или малко повече. В един хубав ден тя се появи на семинар. Семинар, на който присъстваха хора от различни институти и университети. Можете ли да си представите ужаса на организаторите? Тя, откачалката, лудата, в присъствието на външни хора? Защото аз мога, четях го по очите им. В интерес на истината и аз се напрегнах. Грях ми на душата, но си рекох „Вярно, че е кротка луда, но каква работа има тук? Защо не си стои в стаята, както обичайно?“ Но нямаше как да бъде изгонена.
Тогава, … на този семинар, … тогава тя … вдигна ръка, плахо получи думата и … зададе въпрос.
Вижте също: