(No Ratings Yet)
Loading ...Чували ли сте, за наличието на реален и виртуален свят? Едното е извън, а другото – в Интернет. Е да де, но Интернет е система от компютри, жици, електричество и още няколко неща, в които, колкото и да има желание, човек не може нито да се напъха, нито да се придвижва. С две думи виртуален свят няма. Интернет е инструмент, средство. Твърдя това от много години насам, но срещам отпор от разни дървени философи. Светът, животът, обществото е едно – Интернет е негова проява и част от него. В този смисъл ме плашат някои неща, които наблюдавам. Днес ми се иска да си нахвърлям суровите мисли за едно от тях – желанието да наблюдаваш смърт.
Днес някой е посетил блога ми търсейки в Интернет фразата „Нончо Воденичаров последни мигове“. Ако не си спомняте – Нончо Воденичаров беше кмета на Раднево, който почина от инфаркт, докато участваше в телевизионното шоу Сървайвър. Наскоро по bTV излъчиха предаването. Значи някой е искал да види как Нончо Воденичаров умира. Би ми било интересно дали това е единичен случай или е глобална тенденция.
През юни тази година при размирици в Иран бе убита Neda Agha-Soltan. Клипчето с убийството ѝ обиколи уеб сайтовете, доби световна популярност и стана повод и за телевизионни отзиви. Неда е била хубава жена и не ми се иска да задавам въпроса колко хора са почувствали гъдел в слабините, гледайки това клипче. Тогава се запитах какво е това желание да гледаш в очите човек, който си отива.
Разбира се бързо си спомних, че по върховете на класациите за гледаемост на видео клипове в Интернет дълго време стояха два сюжета. Обесването на Саддам Хюсеин и кадрите с тялото му в моргата по-късно. Имало ли е хора, които са съжалили, че камерата не показа лицето му в последните секунди? Че не се виждаше как се гърчи тялото в последния миг от живота му?
Интернет е добро поле за проучване нагласите на хората. Каквото срещнете в Интернет, това е и около вас – по улицата, в автобуса, в квартала или сред колегите ви. Има места, където можете да гледате снимки и видео от най-различни инциденти. Екзекуции, прерязване гърлата на военнопленници, изкълчвания и навяхвания, счупване на крайници, при които костта пробива кожата, нападения на животни над гледачите им в зоологическата градина, издъхващи жертви от катастрофи … Щом съществуват тези места, значи има „търсене“.
На фона на това търсене славата на „Кен лий“ изглежда безобидна. Но всичко това говори за нездраво воайорство, ако изобщо има здраво такова. Не съм разглеждал детайлни статистики, но ми се струва, че нещата не стоят добре. И не, не Интернет е виновен, струва ми се, че мрежата е едно просто огледало.