Wiseacre`s blog

Периодично хвърлям едно око към изоставения си блог, за да видя как вървят работите и ми правят впечатление някои неща, които искам да споделя с вас. По-скоро да ви обърна внимание и да ви нахокам. Винаги съм твърдял, че не мога да съдя читателите си, но съм убеден, че всеки път, когато съм бил по-остър съм бил прав. И сега е така.

На 25 август тази година публикувах текст, който озаглавих „Изтрийте връзките и RSS абонаментите си …“. По нататък написах

спирам да публикувам, докато не се убедя, че има някакъв смисъл. … Wiseacre’s blog остава в интернет заради текстовете, които считам за добри и полезни. От вас зависи в какво ще го превърнете.

Мислите, предполагам, че това е някакъв каприз? Временно настроение? Че онова за изтриването на връзките и абонаментите е някаква поза? Не съм надарена блондинка, за да си позволя едното, другото или третото. А и винаги през последните две години съм се старал да бъда честен с вас. Защо тогава не го направите? Броят връзки и абонаменти не се е променил достатъчно за да го забележа. От друга страна и блогът си стои в предишното състояние. Нито си отивате, нито правите нещо. Защо? Чакате ли нещо?

Време е да решите. Да решите дали да оставите този URL адрес (http://blog.gfurnadzhiev.info) да потъне в небитието, да си отиде в мир и да бъде забравен. Не очаквайте от мен да пиша нови неща или да отговарям на коментари. Все още не съм намерил смисъл. Нито някой ми го е дал. Пари? Глупости!! Ако вие искате да бъдете тук сте добре дошли. Но ако не можете да бъдете тук си вървете и забравете. Ако не знаете как, когато ме няма – също.

Бих помолил да не ме занимавате офлайн, по ICQ, Skype, email или по какъвто и да е друг начин с блога ми или изобщо с нещата, които в извън работно време правя онлайн. Бих помолил, ако не ми беше писнало – не моля, а настоявам. Животът е твърде кратък за да се разпиляваме. А и никой от вас не е по-различен и по-привилегирован от останалите. Освен, ако нещо не се е сринало софтуерно или хардуерно или не става дума за много пари – иначе забравете. Повече не искам да отговарям на върпоси, да дискутирам по странични канали теми, по които към писал. Всички сте еднакво важни. С едно изключение, за което писах през април 2008.

Това е.