Забелязвам от време на време, че някой блогър пуска тема „Много, ама много ме ядоса един коментиращ и му изтрих коментара“ сякаш търсейки одобрение или подкрепа от аудиторията си. Тръгва да обяснява колко широко скроена личност е, но не може да се минават определени граници. Има и друго – блогърът изписва цели страници правила, а на няколко места не забравя да изтъкне, че той е големия шеф, господаря, Господ един вид, а останалите … сещате се нали? Онова с майките или супата им, но казано по-възпитано … И едното, и другото е излишно, дори според мен е леко смешно.
Имам известен опит в модериране на форум (вярно, за кратко и то преди преди доста години), а можете и да видите в какво състояние са коментарите след публикациите в блога ми. Мисля, че и двете са успешни. Няма сърдити, няма и плява. Убедил съм се, че лошите момичета и момчета се делят на два типа. Много малка част от тях са действително лоши – толкова, че виртуално трябва да им бъде „счупена главата“. Останалите „се водят“, може да се работи с тях.
Има хиляди начини да контролирате дискусията в блог или Интернет-форум. И те са успешни. Има и софтуер-тояжка на който да се опрете. Писането на дълги обяснения „Аз съм шефа …“, както и извинението „Аз съм добър човек, ама нямаше начин просто …“ не са от тях. Едното е израз на тежичък комплекс, а другото – на неувереност. Не съм правил нито едното, нито другото. Нямам и намерение. Делата са важни. И резултатите. Когато човек посети блога или форума ви и види „каква е хавата“, ако има желание да се включи ще го направи според това, което сварва. Е, има и изключения, но те, при добро желание, са овладяеми.
Как се прави ли? Нито с мишката, нито с клавиатурата, а още по-малко със софтуерни средства. Прави го човека, от когото зависи. Прави го „добрата“ част от аудиторията. Най-важното правило е „Никога не забравяй, че отсреща стоят хора! Компютрите, жиците и междинните устройства са само средство за връзка.“
Вижте също:
Аз лично съм толерантен към всяко мнение. Всеки човек има такова, независимо дали аз или някой друг имаме различно от неговото трябва да го изслушаме. Точно заради това до момента не съм си позволил да изтрия нито едно мнение от моя блог. Виждам, че и тук няма подобни своеволия.
Разбира се не мога и да не се съглася, че всичко има някакви разумни граници. По мои наблюдения хората които пишат в блоговете са интелигентни хора, следователно не се очакват проблеми по отношенията на коментарите оставяни от тях. Но при едно арогантно поведение и особено рецидив съм склонен да окажа въздействие, което считам за разумно.
Slavi
10 юни 08 at 22:35
Слави, съгласен съм, че повечето коментиращи в блогове са интелигентни хора. Иначе щеше да забележиш своеволията ми
Дано продължи по-дълго.
Хъм … сега се замислям, че зад един личен блог стои Иван или Драган, докато зад един форум стои нещо доста по-безлично. Дали на това не се дължи разликата в поведението на хората?
Георги Фурнаджиев
11 юни 08 at 17:56
Не бях трила коментари до днес.
Имаше преди една възможност за редактиране на коментар, която използвах, за да изтрия връзката към името, когато водеше към страница, в която продават продукти или услуги. Коментарът запазвах.
Тази възможност вече я няма, поради което се налага да трия коментарите от този вид. Не са безсмислени, напротив, но нямам избор.
Astilar
4 юли 08 at 23:05
@Astilar – Тази възможност при мен е има, но все пак имало някакви 5% разлика в софтуерите, които движат блоговете ни
От друга страна дизайнът на твоя не е пипан от авторката му доста време, а софтуерът „отдолу“ се измени доста.
Ако от административния панел отидеш на списъка с коментари и с мишката кликнеш (не ми харесва думата, ама в момента не се сещам за друга) върху името на автора на съответния коментар ще ти се отвори една форма. От там можеш да изтриеш URL-адреса. Имам едно скришно блогче на wordpress.com където току що изпробвах с „коментар“ от „нерегистриран потребител“ и мисля, че работи.
Георги Фурнаджиев
5 юли 08 at 19:51
Работи! Как да се отблагодаря?

Ти гений ли си или само така ми се струва?
Добре, де и аз си мисля да си сменям софтуера, защото ме дразни пресата. Намигам към собствен хост, но не съм сигурна, че ще се справя сама.
Astilar
6 юли 08 at 23:35
С усмивка.
Само така ти се струва …
Георги Фурнаджиев
7 юли 08 at 00:26
[...] under Благодаря с усмивка, Музика Преди няколко дни Георги ми помогна със съвет, а на въпросът ми как да се [...]
Благодаря с усмивка :) « Разни хора, разни…
10 юли 08 at 20:21