Wiseacre`s blog

Вчера мормонски активисти нахлуха в Катедралния храм „Свети Свети Кирил и Методий” в Бургас по време на Литургия. Последвал е скандал между тях и отец Захарий и изваждането им насила от храма от страна на двама миряни. Дотук всичко е нормално. Да, според това, което прочетох, насилствено извеждане на мормоните е именно нормално, по-скоро впечатление ми направиха думите на свещеника след това. Ще ви ги цитирам според http://dnes.dir.bg, като подчертаването е мое.

“Убеден съм, че това е тяхно умишлено и съзнателно агресивно поведение, което те проявиха в храма за пореден път, като целта им бе създаване на религиозна враждебност и нетърпимост. Мормонските представители официално нарушиха религиозната свобода на православните християни, граждани на Република България, а толерантността на българското Православие е неправилно тълкувано в публичното пространство като примирение с наглостта на чуждите нетрадиционни религиозни вероизповедания”

Думите на отец Захарий ми звучат някак светски. Все едно чета интервю, давано от политик. Така би говорил и адвокатът на някоя църква, когато трябва да я защитава в съда, но защото работата му е да борави собствени понятия, различни от църковните. Но свещеник ми се струва странно да говори така, все едно чете централните новини по национална телевизия.

От друга страна, в днешно време, нещо като „толерантност на българското Православие“ няма. Има пасивна и апатична Българска православна Църква, която не върши това, за което твърди, че е призвана. В случая в Бургас двамата миряни са постъпили много по-достойно от Светия Синод. Защото … просто са направили нещо.

Ако се абстрахираме от конкретните имена „православна църква“ и „мормони“ ще видим, че проблемите на първия обект не се решават с преки телевизионни предавания два пъти годишно, интервюта по медиите и честване на многоцифрени годишнини от исторически събития. Справка за това, какви събития имам предвид – вижте годишните обръщения на патриарх Максим в последните десет църковни календарчета.

В никакъв случай не призовавам към екстремизъм. Един свещеник обаче не може да е религиозно търпим, не може да гони друговерци от храма си, защото нарушавали религиозната свобода на енориашите му, нито да нарича това, в което другите вярват религия. Не защото канона му го налага, а защото вярва в това, което говори на хората. Често слушам и чета, как хора се възмущават, че за Пловдивски митрополит бе избран епископ, нарекъл папата „еретик“. Ама как можело … Не само може, но в обратния случай би следвало да си хвърли расото или да му го вземат. И във всяка религия би трябвало да е така.