Wiseacre`s blog

Спомняте ли си, че преди време писах за една обява за работа във ФМИ на ПУ “Паисий Хилендарски”? Тогава се възмутих, че във форума на факултета никой не ми е отговорил. Е, на 21 май 2008 (месец и нещо по-късно) бях осенен от отговор. (Хм, дали има кандидати за заплатата от около 200 лева, та ми обръщат внимание?) Но вместо да падна по очи пред божествената милост на отговарящия реших да обърна внимание, че не чета текстове на шльокавица. И се занизаха едни диалози, които искам да споделя с вас. Пък нека изглеждам глупаво отстрани - в случая не ми пука да си нося идиотизма и да парадирам с него.

Бях ударен с мокрия парцал, че отговорилото ми шестбуквие mmanev било доцент, намиращ се в момента в Хелзинки и пишещ от публичен компютър. Виновен ли да трябваше да се почувствам, че нямам кристална топка та да зная кого съм нахокал? За това, че държа тон на човек, чийто научен и преподавателски принос е оценен с билета до Хелзинки? И какво, ако знаех, щях ли да си изхабя нервите да му чета писаното на латиница? Вместо да благодаря, че все пак ми е обърнато внимание след 1 месец и 13 дни да се лигавя така - не ме е срам. Не, мерси - нито ми плащат, нито съм зависим по някакъв начин и то от доцент, който по света продава банички, щом пише от публичен компютър. И никога не съм бил, между другото.

Аз отказах да нарека лицето mmanev с академично звание. И няма да го сторя в извън академична дискусия, още повече, според сегашното състояние на профила му няма как да зная с кого си имам работа. Отказах да се впечатля от пребиваването му в странство - за мен фактът сам по себе си не означава нищо, по-важно е какво е правил там. Какво е правил той и (ако лицето е същото) останалата част от ръководството на ФМИ близо месец и половина и не са отговорили на скромното ми питане. Нито съм искал да се заяждам, нито пък имам намерение да кандидатствам по обявата, но все пак добрият тон изисква някаква реакция.

По повод добрия тон - лицето mmanev отказа да разговаря с подобен тон. Уважението, уважаеми mmanev, не се дава даром, а трябва да се заслужи. С реакция тип “ощипана булка” няма да го получите. Студентите, на които разписвате разни документи и служителите, на които купувате химикалки може и да дължат нещо a priori, но аз не. Дори напротив - ФМИ ми дължи отчет за какво харчи данъците, които плащам. Предишния декан всички публично наричаха Мирчо, как е положението сега, доценте-заместник декан?

Едва ли щях да пиша за тази дискусия, ако в нея не проличаваха някои пороци на (българската) академична общност. А именно - гордост, високомерие, потайност, укриване на информация и споделянето ѝ на парче, наричането на едни неща с други имена с цел да бъдат поизлъскани. Когато зададеш въпрос и изискаш изчерпателен отговор в подходяща форма академичните хора реагират като охлюви - затварят се обидени в черупката си. Разбира се, когато се искат пари нещата са различни … но не съвсем - тогава само където сме по-шумнички.