Wiseacre`s blog

Когато написах текста със съвети за това как да си комуникирате с поддръжката на софтуер или уеб сайтове и го изпратих на един бивш колега, който вършеше точно тази работа той ме попита “Да не се местиш в support-а, бре?”. Отговорих му, че не, но пък се замислих. Не, наистина не се местя в онзи support, но пък защо трябва да пишем, само ако с това ще си облекчим собствения живот? Не попитах Пешо какво точно имаше предвид, но защо трябва да пишем добри думи за някоя професия само ако има опастност да попаднем в нея? Писал съм по въпроса, но ми се иска пак да поразсъждавам например по въпроса “Кое е по-важно - това, което работим или как си вършим работата?”

Преди 15-16 години съм продавал хляб и банички, правил съм сандвичи и кафе на улица “Иван Вазов” в Пловдив. Всяка вечер съм чистил маси и пепелници. Не съм мил тоалетни, но според масовите представи дори това е непрестижна работа. Но не се срамувам от нея. За разлика от доста хора, се виждам как, ако ми опре ножа до кокъла, ще върша пак нещо такова. Твърде стар, циничен и неизнежен съм, за да се заричам “Аууууууу, дори да умирам от глад никога няма да правя това или онова!!!” Познавам един такъв човек, с когото имаме доста близка роднинска връзка - с много усилия жена му го издържаше дълги години защото бил от сой и не можел да работи какво да е.

На един друг бивш колега, също от поддръжката, гаджето му писа в блога си по съпортаджийска тема. Човека иначе не пропуска да коментира текстовете ѝ, но този път замълча. Срамуваше ли се? Вероятно, защото се приема, че тези хора са близо до дъното на йерархията. Да кажем и още една истина - системните администратори навсякъде са обслужващ персонал. По-квалифициран от чистачките, но все пак обслужващ персонал. С изключение на хостинг компаниите и интернет доставчиците. (Не, Данчо, не ти “правя вятър”.) Но и едните и другите са важни хора и заслужават да им се признае. Чистачките също между другото - представете си от колко болести ще се разболеете, ако работите в мръсотия.

Мечтите са хубаво нещо. Постиженията - също. Но … В началото на май тази година имаше шест почивни дни. Купихте ли си нещо от магазин тогава? Аз го направих няколко пъти. Имаше хора, които работиха без почивка тези дни, но които никой не забеляза защото ги приемаме като даденост. Или се отнасяме с презрение - “Ами като не ги бива за нищо друго …” А не е правилно. Понякога, защото съм лигоч и ми дават, работя през нощта. Но в 6-7 сутринта мога да си купя нещо току що направено за закуска. Мога да си хвана автобус или такси и да се прибера за да се наспя. А някой се е събудил по тъмно за да ми направи закуската или да ме превози до вкъщи. По-маловажни от мен ли са тези хора? Не съм убеден.

Какво си мислите, когато отивате през лятото на моренце за да се плацикате и да се любувате на голите тела на плажа? Че сте много печени щом имате пари да го сторите или сте супер мадама, щом имате приятел паралия? Че благодарение единствено на себе си сте там? Ами човека, който караше автобуса, благодарение на когото пристигнахте живи и здрави?

Всяко човешко същество на този свят е важно. Докато имахте търпението да прочетете написаното до тук някъде по света може да е умрял някой наркоман. Ако се замислите и той ви е бил от полза с отрицателния пример, който ви е дал. Независимо на коя част от стълбицата се намираме всеки от нас е значим. Понякога обаче критериите ни за оценка са дефектни. Оценяваме човека по мястото, което заема, а не според това как го заема или какво прави за нас. Често с цената на големи трудности или някакви специфични способности, които ние нямаме. Добре е по-често да се замисляме и да си правим точните изводи.