Wiseacre`s blog

Народното събрание обсъждаше на второ четене промени в Закона за народната просвета. Чета страшни неща в новините. Уважаемите депутати и министър Вълчев спорят за това каква да бъде системата за оценяване на предстоящите матури. Дискутират въпроса да бъдат или да не бъдат задължителни матурите. Проблемът е, че това се случи вчера. На 9 май. Отново учетели, ученици и родители биват държани в напрежение до последния момент. Проблемът е, че това е така от поне двадесет години насам. А образованието произвежда хора, които са във възраст, в която се оформят като характери и личности.

Сравнително отдавна новизлюпеният министър Вълчев обясняваше на хората ползата от матурите. Обществото и държавата нямали критерии за сравнение на отделните училища, региони и випуски. Сега, същият човек предлага в Народното събрание система, според която оценката ще е относителна - ще зависи не от максималният възможен резултат, а от най-добрия получен. Аз не виждам как при това положение ще бъдат сравнявани випуски. Никой не може да ми гарантира, че отличниците ще бъдат по-грамотни от професор Стефан Данаилов, който пише “збогом”.

Една от причините за пародията са парламентарните избори догодина. Управляващата коалиция няма нужда от реална оценка на знанията на зрелостниците. На нея и трябват по-големи числа, по високи средни оценки. Така ще има по-малко двойки, по-високи балове в кандидат-студентската кампания за дечицата. Когато отидат да гласуват, на мама и татко няма да им се върти в главата: “Мамка им мръсна, тия провалиха бъдещето на детето с техните експерименти!!! Но Бойко е пич!!!”

Друга причина е, че българската политическа система е неузряла. Партиите нямат ясни и устойчиви позиции по ключови въпроси. Нямат виждане за период по-дълъг от 4-5 години. Даниел Вълчев твърдеше, че в образованието не трябва да се работи на парче, а трябва концепция. Три години господина и екипа му вършиха работата, която е трябвало да се свърши поотделно от БСП, НДСВ и ДПС още преди началото на предизборната кампания, а след това за няколко месеца да се намерят допирните точки. Три загубени години и както вчера се оказа - нищо не е свършено. Вълчев знаел, че всички източноевропейски министри, които са въвели матури са си отишли. Да, господин Вълчев, отивате си - свършва Ви мандата. Излъжете ме, че заради това се моткахте, а не защото сте слаб министър излъчен от мухи, затворени в буркан.

На 15 септември 1980 едно дете тръгна на училище. То не знаеше, че е от последния випуск, обучаван по някаква програма, а следващия първи клас го чака друга. Не знаеше, че след около две години основното му училище се сля със средното, намиращо се в същата сграда под името ЕСПУ “Георги Димитров”. През 1990-та, до лятото на 1991-ва името беше СОУ “Георги Димитров”, както остана в дипломата на детето, а три месеца по-късно на сградата пишеше СОУ “Св Климент Охридски”. Тези козметични промени бяха съпътствани и от поредица експерименти. След две години, когато някой очилат професор си отчетеше резултатите, следваше нов експеримент. Това продължава и до днес, в още по-хаотична форма. Образованието е консервативна система, но някъде другаде.

Винаги съм твърдял, че училището дава не само знания, но коствено изгражда характери. Бъдещите хитреци, мошеници, успели хора или неудачници, свещеници или престъпници, дължат постигнатото на основите, които са получили в училище. В България децата се научават да живеят в несигурност. Научават се да не получават това, което трябва да получат или поне да е с много ниско качество. Във време, в което наборната военна служба е отменена, училището отдавна се е превърнало в това, което беше казармата за момчетата преди години. Младежите и девойките излизат в реалния живот донякъде изкривени - през ученическите години и след това само семейната среда може да ги съхрани и насочи в добра посока. В този смисъл това, което прави държавата, в лицето на Народно събрание и ресорното министерство е престъпление. Престъпление бяха и исканията на учителите само за 100 процентно увеличение на заплатите и безплодната им стачка. Преди и около Освобождението през 1878-ма в селото даскала и попа са били свети хора. Давали са наравно със семейството, ако не и повече. Днес и двамата никакви ги няма.

Боли ме за децата. Някой се беше пошегувал, че трябва за се приеме закон за спазване на законите. Аз пък мечтая да се приеме закон, задължаващ писането на качествени и добре обмислени нормативни документи и забраняващ промяната им през следващите сто години. Но ликуй, народе, - днес е мачът ЦСКА - “Левски”. САМО НАШТЕ!!!