Archive for май, 2008
Изпитвам лично и то в София
Преди две години във ФМИ на Пловдивския университет изпокъсах доста народ в избираемата дисциплина, която водех. Две години току някой се присети да го изпитвам и ми пише. Останалите вероятно са намерили формален начин да го избегнат, но това не ме интересува. Стига се до определяне на мястото на изпита. Налага се да го уточня публично, пък ако някой попадне тук да знае.
Какви ги вършат във форума на ФМИ на ПУ
Спомняте ли си, че преди време писах за една обява за работа във ФМИ на ПУ “Паисий Хилендарски”? Тогава се възмутих, че във форума на факултета никой не ми е отговорил. Е, на 21 май 2008 (месец и нещо по-късно) бях осенен от отговор. (Хм, дали има кандидати за заплатата от около 200 лева, та ми обръщат внимание?) Но вместо да падна по очи пред божествената милост на отговарящия реших да обърна внимание, че не чета текстове на шльокавица. И се занизаха едни диалози, които искам да споделя с вас. Пък нека изглеждам глупаво отстрани - в случая не ми пука да си нося идиотизма и да парадирам с него.
24 май, еврото, кирилицата и българският език
Първо - честит празник на всички, които пишат на кирилица. Днес в аулата на СУ “СВ Климент Охридски” ректорът му проф. Иван Илчев е казал, че изписването на “евро” на кирилица е предоставило на българите равноправие в Европейския съюз. Професорите имат странен критерий за равноправност.
За регистрациите и логването
Ако сте се регистрирали в блога ми преди 29 март 2008 и не сте влизали от тогава е възможно софтуера да не ви познае паролата и да не ви пусне. За да си решите проблема - “възстановете” паролата от http://blog.gfurnadzhiev.info/wp-login.php?action=lostpassword
Моля да пробвате дали влизате, ако не успеете да минете през процедурата за забравена парола и да драснете два реда като коментар какво е станало. Благодаря предварително и съжалявам за неудобството.
Златното правило за създаване на успешен уеб сайт
Да предположим, че имате уеб сайт, прехранвате се от правене на уеб сайтове или шефът ви е решил да има нещо мъничко и ви е натоварил да го изработите. Теоретично сайта, а не шефа. Изпълнен сте с ентусиазъм, втурвате се да четете каквото ви попадне с цел да го направите съвършения, Номер Едно. През очите ви минават много съвети, препоръки и правила. Прочетете ги, щом сте ги намерили, и ги забравете. Защото не струват.
Кое е по-важно - какво съм или какъв съм?
Когато написах текста със съвети за това как да си комуникирате с поддръжката на софтуер или уеб сайтове и го изпратих на един бивш колега, който вършеше точно тази работа той ме попита “Да не се местиш в support-а, бре?”. Отговорих му, че не, но пък се замислих. Не, наистина не се местя в онзи support, но пък защо трябва да пишем, само ако с това ще си облекчим собствения живот? Не попитах Пешо какво точно имаше предвид, но защо трябва да пишем добри думи за някоя професия само ако има опастност да попаднем в нея? Писал съм по въпроса, но ми се иска пак да поразсъждавам например по въпроса “Кое е по-важно - това, което работим или как си вършим работата?”
Сравнение на картите на Google, Yahoo! и Live.com
Реших да разгледам и сравня географските карти, които могат да се намерят в google.com, yahoo.com и live.com. Разбира се, нямам ресурс да проверя всички, нито да установя колко са точни. Сравних ги в основното им предназначение - да показват държави, градове и улици. Единственият разкош, който гледах беше търсенето на хотели, ресторанти и забележителности. А също и сателитните снимки. Старах се да се придържам до добрите стари хартиени карти и туристически справочници. Защото, ако се замслим, хартията съдържа единственото от което имаме нужда. Познавам хора, които дори в България не тръгват на дълъг път с кола без GPS. Според мен така се губи очарованието на пътуването, някак доброволно се пъхаме под похлупак в излишно стерилна среда. Но пък и аз съм тежък случай - за 35 години никога не съм си викал такси по телефона. Дори след полунощ излизам и си хващам от улицата.
След вчерашното обсъждане на Закона за народната просвета
Народното събрание обсъждаше на второ четене промени в Закона за народната просвета. Чета страшни неща в новините. Уважаемите депутати и министър Вълчев спорят за това каква да бъде системата за оценяване на предстоящите матури. Дискутират въпроса да бъдат или да не бъдат задължителни матурите. Проблемът е, че това се случи вчера. На 9 май. Отново учетели, ученици и родители биват държани в напрежение до последния момент. Проблемът е, че това е така от поне двадесет години насам. А образованието произвежда хора, които са във възраст, в която се оформят като характери и личности.
Google Translate на български? Ми да го видим …
От Павката научавам, че Google вече може да превежда от и на български. Правил съм си преди време експерименти с автоматични преводи от френски на английски и обратно и сега не устоях на изкушението. Не вярвам особено, че през идните 10-15 години технологиите ще напреднат дотолкова, че компютър за може да преведе Шекспир. Но какво пък - да се посмeем малко, докато “Google Inc” развива технологии, които днес носят добри пари.
Малко за комуникацията с “Отдел Поддръжка”
Всеки сериозен софтуер или Интернет сайт, който предлага много тежка услуга има едни хора. които се занимават с поддръжката му. Онези глупаци, които за нищо друго не стават, освен да отговарят по телефона или на електронната поща. Онези слабоумници, които никога не разбират къде ви е проблема и какво точно ги питате и ви заливат с безброй елементарни въпроси, чиито отговори знае целия свят.
Ако се замислите обаче, това са много важни хора. Те комуникират с потребителите. С тяхна помощ биват откривани бъгове. Ако бъдат използвани както трябва, те индиректно могат да развият нещото, което поддържат. Най-малко могат да му предадат по-човешки вид. Не е чудно, че често програмисти минали първо от там, през поддръжката, правят много добри интерфейси и пишат с по-малко бъгове.
Но колко често сме се питали кой е по-голям идиот - системния администратор на фирмата ни или човека от поддръжката на (примерно де …) abv.bg?