Село Влахи
(No Ratings Yet)
Loading ...Веднъж в живота си съм имал нужда от лаптоп, но нямах. През пролетта на 2003-та прекарах известно време в библиотеката на LRI (Laboratoire de Recherche en Informatique, Université Paris-Sud 11) и щях да свърша доста работа ако имах машина. Все още нямам. Само веднъж в живота си имах нужда от цифров фотоапарат - вчера. Но нямах. По примера с лаптопа кога ли ще си купя?
Вчера следобед прекарах няколко часа в село Влахи чакайки десетина дечурлига да се наиграят та някой да ме закара до София. Теоретично бях сам, но не съжалявам. Това беше най-полезно преживяното от мен време тези дни. Точно наличието тези около три часа спасиха колегата Туньо, който ме нави да ходя на team building, от сигурна смърт. Мислите, че се шегувам за смъртта? Напротив …
Селото … според баба Райна и още един човек, чието име не помня в селото живеят 6 души. Човекът от предното изречение имаше малко страшен вид на магарето си (магарето Киро), но после се оказа че и двамата са изключително симпатични. Не можете да си представите красотата на баирите, въздуха, песента на птичките и слънцето, което грее по особен начин. Ако останете десетина минути сами със себе си ще стигнете до истини, за които не сте подозирали. Например ще разберете защо в малките селца и в гората напълно непознати хора се поздравяват. Ще ви стане неудобно ако някой по-възрастен от вас ви поздрави първи. Ще разберете защо по такива места не се краде. Двете къщи със съвременна градска архитектура на 50 метра югоизточно от църквата “Св Илия” ще ви се сторят кичозни. Като видите къде е камбанарията на църквата сериозно ще се замислите.
По думите на човека с магарето “Селото е хубаво, стига да не живеете тука”. Да наистина, последните няколко километра от пътя са ужасни. Асфалт няма, а дупките и падналите камани му придават особен … колорит. Ще карате между баир от едната страна и пропаст от другата. Местата, на които могат да се разминат две коли се броят на пръсти. С две думи - ако не сте абсолютно сигурни в джипа (с ниска кола е … трудно) и шофьора по-добре не отивайте. Трябва да мина това разстояние още един два пъти за да разбера дали може безопасно да се преодолее пеш - при моите 122 килограма не бих рискувал да потроша някой велосипед, а с него и себе си. Освен това в магазина на бай Митко хляб се докарва по график и с предварителна заявка два или три пъти седмично. Според баба Райна от две седмици източникът на вода се е повредил, а от сегашния водата не е особено качествена.
Но въпреки неуредиците, ако оправят водата, ако имам някакъв транспорт и работя нещо, което да го позволява с удоволствие бих живял там. Наречете ме ако искате асоциален дивак, но бих се примирил с някои неудобства - ще спечеля много повече. След час или два човек започва да се пропива от забавеният ритъм на мястото. Ако сте устроен да живеете в стрес и не можете да се лишите от благините на цивилизацията (например друг да ви направи кафето, а трети - да ви го донесе до масата) няма да оцелеете. В противния случай ще доживеете до преклонна възраст. Дали ще бъдете щастливи? А сега щастливи ли сте?
Tags: впечатления, село Влахи
Loading ...
April 29th, 2008 at 17:15
вземи си един телефон с прилична камера, иначе дори и да я имаш няма да е с тебе, когато ти трябва както на мен често ми се случва. предполагам едно сони-ериксон с 3,2 мп сайбършот ще ти върши работа
April 29th, 2008 at 19:20
Аааааааа не. Имам една съчмичка в мозъка, според която ако ще е за снимки трябва да е фотоапарат. Телефоните са си телефони. Пък не съм папарак де - човек предварително знае кога, какво и как. Особено пък в случай като този.
April 30th, 2008 at 13:16
Значи все пак поне малка част от т.нар. team building Ви е харесал
/Да не пропуснем да отбележим - част, напълно независима от организаторите на въпросното меропприятие :Р/
Бях сериозно притеснена, че такова невероятно място като Южен Пирин и по-специално неподражаемата му Кресненско-Влахинска прелест, ще остави толкова неприятни спомени, макар и само у един негов посетител. Ходя там от около година, доста редовно, и всеки път успявам а открия нещо ново и красиво, заради което да си струва не просто да се върнеш там, а да останеш…. задълго.
Вечерта преди посещението на Вашата група бяхме там заради водопада, времето не беше много добро и заради оскъдната светлина, а и лошото качество на фотографа (аз), снимките не са кой знае какво. http://picasaweb.google.bg/elena.topalova/CanyoningNaVlahi/photo#5191701823655316050
Но съм убедена, че ще намерите време сам да посетите отново мястото, този път добре екипиран с подходящата фото-техника. Защото има какво да се види.
April 30th, 2008 at 14:19
Неприятността на спомените се дължи на това, че не си падам по екстремни преживявания. Не мога да отрека, че организаторите на мероприятието си свършиха перфектно работата. Ако човек има тръпка към рафтинг и спускане с въже по водопади би бил много доволен. Е, аз не съм от тия хора но това значи, че “проблема” е в моята глава.
Преди тръгването не знаех къде и за какво отиваме. Било изненада, нямало да е в София де, но нямало нищо екстремно да има и много щяло да ми хареса. Питайте ми опашката, която заради липсата на грайфери още ми напомня за себе си при ставане и сядане.
Въпреки всичко няма две мнения - мястото е вълшебно. Разбира се, че ще се върна отново, надявам се няколко пъти.
А, да - снимките са хубави. Да не съм чул лоша дума за фотографа.