Wiseacre`s blog

В края на миналата и началото на тази година сред българските писачи на блогове се зародиха идеи и бяха повдигнати въпроси, които, според мен водят в неправилна посока. Тяхното развитие нито може, нито трябва да бъде контролирано, но ако зависеше от мен бих ги смачкал още в зародиш. Имам предвид издаването на съчиненията ни в хартиено издание, специално предназначено за публикации от блогове и физическата организация на блогърите. Искам да опиша някои черни сценарии, които според мен са напълно реализуеми.

През декември в София се събраха доста хора, които пишат в блоговете си. Чух и за среща в Пловдив. На тези срещи се е зародила идеята, която претърпя развитие и е била обсъждана на blogCamp 2008, да бъде издавано списание или вестник съдържащ само текстове от блогове. Признавам, като прочетох тук таме и аз се ентусиазирах. Това, на пръв поглед е полезно – суетните автори се блазнят от мисълта да публикуват на хартия и от рекламата, която това издание ще им направи. На един начален етап ще се подобри качеството на публикациите изобщо. Но, след като се замислих ми се струва, че вредите ще са по-големи от ползите.

Взеха да се оформят групата на Eneya, Петър Събев и Тихомир Димитров от една страна, а Ангел Грънчаров се замисли да издава списание с материали от неговия блог. Между Грънчаров и Тишо чат-пат прехвърчат искрици и е възможно да се образуват два лагера – на „групата“ и на самотният войн плюс … когото успее да привлече на своя страна. Ще кажете, че и това е добре, заради разнообразието. До време. Първо, всяко печатно издание има редактор/и. Това са хората, които преценяват какво да излезе и какво – не. В случая – първите между равните. Дори безплатно разпространявано и издържащо се от реклами, блогърското списание все повече ще заприличва на нормална медия. Ще започне делене на наши и ваши, независимо дали го има или не. Ще има обидени за това, че не са публикувани, ще има възгордели се, които ще се изживяват като величия. От друга страна много хора ще нагаждат стила и тематиката си към вкуса на редакторите, само и само да попаднат в изданието. Има реална опасност така наречената „блогосфера“ разцепвайки се да се и унифицира.

На 29 февруари, под емоцията на изминалия blogCamp Ангел Грънчаров зададе въпроса „Нуждае ли се свободолюбивата блогърска общност от своя организация?“. А аз се тревожех, че коледната среща и blogCamp показват тревожна тенденция. Как си представя тази работа Грънчаров? С членски внос, касиер и председател? Без тях не може. Притеснителното е друго – организациите имат устав, правила и процедури. Все неща, които противоречат на индивидуалистичната същност на писача на блог. Едно сдружение на блогъри ще вкара членовете си в сива маса, ще унищожи уникалността и чувството им за мярка. Но има и ръководни органи, което ще доведе до интриги и борба за „власт“. От друга страна това сдружение вероятно ще постави сред целите си да защитава членовете си от произвола на държавата и големите корпорации, доколкото такива има в България. Когато има синдикат зад гърба си, блогърът ще се отпусне, ще започне да пише каквото си иска, очаквайки да получи защита при евентуално преследване. От тук, до отпускането в лошия смисъл на думата има само една крачка. Хората, които не биха я прекрачили нямат нужда от защита.

Хората които поддържат блогове (изключвам корпоративните) са индивидуалисти. В това е силата им. Много по-естествено и полезно е спонтанното им обединение по важни въпроси, вместо гласуваните на събрание общи действия. Така си проличава кой въпрос е наистина важен. Тогава, вследствие на общите усилия на хора, които не си пият заедно бирата по график и необременени от други подбуди се раждат по-качествени идеи.

Това накратко са моите причини да съм против блогърската организация и блогърското списание. Не бих участвал в организацията, не бих се старал да попадна в списанието. Но пък това ѝ е хубавото на демокрацията, че хората могат да са на различни мнения.