Wiseacre`s blog

В края на 2006-та, когато българският народ бе подготвян за великото събитие - влизането в заветния Европейски съюз един факт бе упорито премълчаван. Не отричан, а точно премълчаван. На който му трябваше през 2007-ма си го научи, ако не го е знаел преди това. Но в края на 2006-та трябваше, изкуствено или не, да бъде поддържана някаква еуфория. За такива истини (трябваше ли да сложа кавички?) място нямаше.

Имало е хора, които са вярвали, че влизането в ЕС ще им позволи безпроблемно да берат ягоди във Великобритания и портокали в Гърция. Да строят сгради или да се грижат за възрастни хора където и да е в обединена Европа. Е да, ама не. Първо, доколкото имам спомени от миналогодишните новини държавите, които позволиха на българи да работят в тях бяха много малко и то не особено привлекателни. Едно е да си разносвач на пица в Лондонското Сити или миячка на чинии Париж, а съвсем друго - строител в Кипър да речем.

Другото, това с което започнах бе, че Европейски съюз и Шенгенско споразумение никога не са били едно и също. Влизането на страната в едната брака, не означава влизане и в другата. Е, и аз не си поднових паспорта в очакване на 1 януари 2007, но една прокраднала се новина от пролетта или лятото на 2006-та ме накара да се замисля и проуча нещата. И се оказа, че е точно така, както се разчу тези дни - съвсем различни неща са.

Тези дни осем нови държави, от бившия комунистически блок, се присъединиха към Шенгенското споразумение. Който не знаеше, вече научи, че всъщност има поне още едно място, извън което е България. Да не говорим, че в началото на годината например към самолетите ни се отнасяха като с чужди, а вероятно все още има някакви ограничения. Честито, добре дошли в Европа.