Wiseacre`s blog

Гледам си цяла сутрин календара на компютъра и се чудя какво ми се върти в главата 11 декември. Имам способността да помня доста дати, а и часове, които по една или друга причина са ми направили впечатление. Често обаче едва късно вечерта се сещам за събитието, с което свързвам датата. Но ето, че днес в един миг ми проблясна - на 11 декември 2001, преди шест години след известно дърпане от моя страна си купих първия GSM. Какво се промени от тогава? Малко неща.

Десетина месеца по-късно минах от договор на единия GSM оператор на предплатена карта на другия. Не ми дойде една фактура, а куриера (от външна фирма) почти ме изкара олигофрен по телефона, като ме убеждаваше няколко дни как всъщност я бил доставил. Обслужването беше под всякаква критика, особено пък за пиклива телекомуикационна компания, с мижаво покритие, която е от една година на пазара. Иначе към услугата в зоните на покритие забележки нямах, а в интерес на истината години по-късно чух, че са сменили куриерската фирма, която доставя фактурите.

Смених оператора, но не и телефона. Издържа геройски до лятото на 2006-та с една единствена смяна на батерията. Новата ми батерия продължаваше да работи, но копчетата му сдадоха багажа и реших, че ми е време за ново апаратче. Имам го от средата на септември 2006-та и нямам намерение да го сменям, докато не се скапе и то.

Твърде консервативен съм по отношение та апаратчето. Освен, че като им свикна не обичам да ги сменям, не си падам и по тези, които трябва да ги отвориш като табакера или да плъзнеш едната половина върху другата за да си кажеш “Здрасти” с мама примерно. Като си ги купувам избирам такива с държелива батерия, меню и упътване на български, като изрично държа да са с абсолютният минимум функции и нищо повече. Чак ако има два, които да ме задоволяват избирам по авторирет на марката и външен вид. Имам чувството, че дори на iPhone никога няма да му свикна.

Вече си позволявам да изключвам телефона и дори да го оставям в къщи, когато излизам и искам лично пространство. А едно време съм се връщал от половината път да си го взема. В един момент реших, че не съм момче на повикване и когато не искам да ме намират, значи не искам и точка. Чудното е, че няма сърдити.

Питах се на моменти добре ли постъпих като си купих GSM-а и още ползвам услугата. По едно време обаче все пак ми светна ползата. Първата ми зима (всъщност точно 2001/2002) в София беше доста люта. Всяка вечер се прибирах минавайки през институтите на БАН на 4-ти километър в посока “Цариградско шосе”. Имаше един участък от около стотина метра, сравнително безлюден в часа в който си тръгвах и заледен винаги, когато валеше сняг. Ако снегът се задържеше няколко дни, както често се случваше през онази зима, ставаше като огледало. Е те тогава намерих едно разумно приложение на новата си придобивка - ако, да чукам на дърво, се подхлъзнех и си счупех нещо сериозно можех да извикам помощ.

Това, което установих през тези години е, че GSM-а просто едно устройство за връзка, което можем да носим и в джоба си. Е, аз не рискувам защото доста плътно изпълвам дънките си, но такава е приказката. Колкото по-малко му робуваме, на него, на модата и на суетата си, толкова по-добре. А също така не бива да забравяме, че хората около нас заслужават повече внимание от някой, който може вече и да е на другия край на света. Е, в повечето случаи …