Wiseacre`s blog

Преди десетина дни за първи път в живота си взех отпуска. Преди това ме наритваха да си я взема. Трябваше да оправя някои лични неща, а имах лека нужда от почивка. Получи се – спах 9 поредни нощи, размотавах се, видях се с хора, с които не бях се виждал, свърших неща, които отлагах отдавна. В края на седмицата реших както в доброто старо време да отида в Пловдив с влак. За да бъде всичко както някога си купих от цигарите, с които навремето пропуших и към 17:30 се отправих към трамвайната спирка.

Добри, прав беше, че заради задръстванията няма да хвана влака от 18:30. 55 минути пътувах от „Хладилника“ до гарата. Но пък имах време да се поразмотая. Ако някога пътувате с международния влак 491, тръгващ според сегашното разписание в 19:46 бих ви посъветвал да изчакате 19:30 и видите дали закъснението ви устройва. Опита ми показва, че е нормално да чакате 60 – 80 минути. А автогарата е на … малко разстояние. В моя случай бяха отначало 60, после станаха на 80 минути, а аз пък нямах спешна работа за вечерта и си купих билет. Цигарите бяха отвратителни – ако сега трябва да пропушвам с тяхна помощ никога не бих го направил.

Прекарах половин час в едно заведение близо до касите за южните линии, което винаги си е било там, но аз преоткрих това лято, когато при малко по-екстремни обстоятелства ми се наложи да пътувам от София до Пловдив и обратно по един-два пъти на ден в продължение на малко повече от седмица. Докато си пих бирата, на фона на Тото Кутуньо се любувах на приятно заобленото дупе и красивите устни от съседната маса, което не ми попречи да съжаля, че сладкарницата отсреща вече я няма. Хубави пасти имаше там преди 5-6 години, но сега е някаква служба за работа с трудно подвижни лица. Какво да се прави – вече сме европейци. И любимите ми дюнери вече ги няма – сега там продават баници, банички и онези баниченца на килограм, които изглежда след курабийките на килограм ще са следващата мода. Но по-добре – дюнерите в последно време взеха да ги развалят.

След това се разходих из чакалните. Полицаите ми напомниха игралния филм за Андрей Чекатило, който гледах преди време. Ако не се лъжа беше „Гражданинът X“. Читателю, ако си сериен убиец вилнеещ по гари и забележиш усилено полицейско присъствие на всички, с изключение на една – да знаеш, че има нещо съмнително. Най-вероятно ти готвят капан. Не си намерих нито една фонокарта на телефонните автомати и попрепсувах наум GSM-ите – някои от нас колекционираме фонокарти все пак!!!

Пътуването след това си беше нормално. Направи ми впечатление, че и в посока Пловдив, и на връщане към София влаковете бяха отоплени. Това е положителната промяна, която забелязах, но пък от две пътувания само по една линия едва ли мога да съдя за състоянието на българските влакове в момента.

В Пловдив за два дни почти не се спрях на едно място. От края на юни до сега съм прекарал само два или три часа там в началото на септември и ми беше интересно да видя промените. За пореден път се убедих, че за разлика от София абсолютно всички кръстовища (поне тези, които видях) имат часовници, които показват след колко секунди ще светне червено или зелено във вашата посока. И това не е от скоро. Освен това новите табелки с имената на улиците на кирилица и латиница са по-хубави. Спомних си, че през лятото ремонтираха църквата „Св. Марина“ и се отбих да видя до къде са стигнали нещата. Пред завършване е, а на вратата имаше табелка, че ремонта продължава до 17 декември. Обаче вероятно покрива от южната страна тече, защото на прясно боядисаният таван имаше петна. Самата църква е доста приятна, особено дворът ѝ, така че бих ви препоръчал ако имате път към Пловдив да я видите. Особено през пролетта или лятото.

След като се прибрах в София и си оставих багажа излязох отново. Купих си курабийки от красивата продавачка с ослепителния балкон и докато в съзнанието ми отшумяваше събудилият се спомен за „On the road again“ на Уили Нелсън се замислих защо се чувствам толкова добре. Дали защото забравих какво е компютър и Интернет? Заради нещата, които съм правил преди години, а сега съм позанемарил? Или просто защото се наспах като хората? Най-вероятно от всичко накуп.