Китка факти и впечатления от учителската стачка.

Поносимо злеСтаваСреднаДобраМного добра (No Ratings Yet)
Loading ... Loading ...

Учителската стачка продължава. В петък имаше преговори, които не доведоха до резултат. Битката продължи днес, но отново без резултат – от утре преговорите продължават на експертно равнище и без медии. Междувременно се случват неща, които ме водят до мисълта, че учителите трябва да се борят до край, ако искат след това някой да ги вземе насериозно.

От началото на стачката правителството изнася едни цифри за броя на стачкуващите учители, синдикатите – други. Разликата е около два пъти. Това поражда съмнение и на нас, страничните наблюдатели, не ни остава друго освен да си изберем страна и да вярваме на нея. Доста време правителството се държеше на дистанция, но с времето съветниците му решиха каква да е тактиката – твърдост, обвинение на учителите в недиалогичност и противопоставяне на съсловията.

В сряда работодателските организации изразиха загриженост за последствията от нереалистично високите, според тях искания на учителите. Това щяло да дестабилизира макроикономическата картина на страната. Вчера Сергей Станишев се поскара – не било трябвало да предлагат на даскалите 32 процентно увеличение, защото щели да си помислят, че правителството се огъва. Министър-председателят повтори за кой ли път, че за да се удовлетворят исканията на учителите трябва да се вземе от други съсловия. Днес „Стандарт“ пише, че абитуриенти можело да съдят учителите, ако им провалят кандидатстването в чуждестранни университети (точно за чуждестранните им е болката, ако питате мен) догодина. От първия ден на стачката в коментарите след новините мненията на хората са разделени на две – едните подкрепят, другите къде по-аргументирано, къде – не толкова твърдят, че за ниското качество на работата им, даскалите пак вземат много. Нещо подобно намекна преди няколко дни и министър Вълчев.

От където и да го погледнете учителите да подложени на натиск. Натиск, който бе спестен на автобусните шофьори в София. Затова за тях най-добре ще е да продължат да се борят, до постигане на приемливи резултати. Защото ако се огънат сега по-нататък никой за нищо няма да ги има. Не, че в момента се ползват с голям авторитет. Според мен трябва да се борят или да напускат. Но истински, а не с декларации за пред медиите. Защото училището освен да дава знания, възпитава и характери …

В Бургаско 2041 учители връчили декларация на директора на местния инспекторат, с която заявяват, че напускат системата. Тук, лично на мен са ми интересни две неща. Първо – тези 2041 души написали ли са заявление за напускане до директорите на училищата си? Завели ли са това заявление в канцелариите си с входящ номер? Защото тая декларация правна стойност няма. Кодексът на труда им дава право да напуснат работа с едномесечно предизвестие. Ако преговорите завършат с успех преди това какво ще стане с подалите заявление?

От друга страна, ако имах ресурси, като време и търпение например, бих попитал всекиго от тези 2041 души „Ти, даскале/даскалице, частни уроци даваш ли? Ако даваш – по колко средно на месец си докарваш? А защо напускаш сега, а тихомълком не си взе шапката през последните години?“. Бих ги питал без да искам името и ЕГН-то на отговарящия, но съм сигурен, че няма да ми обърнат внимание.

Иначе … не мисля, че повишението на заплатите ще повиши качеството на средното ни образование. Дали ще засили мотивацията на учителите? Вероятно. Но само мотивация не е достатъчна. Дали ще повдигне реномето им? Не е задължително. Може би малко. В случай на неуспех обаче, авторитетът им сред учениците и част от родителите ще се срине съвсем. Това, че новите заплати ще засилят конкуренцията за работни места е вятър и мъгла … Но биха били първата стъпка. Ако останат единствената – продуктът (колкото и да е цинично казано) на образователната ни система – децата няма да имат никаква полза.

Родителите и учениците от своя страна е крайно време да поискат от правителството качествено образование. Материалната база в повечето държавни училища, както съм чувал, била под всякаква критика. Учебните програми още от мое време непрекъснато се променят. Не съм убеден и в качеството на квалификацията на учителите. Тази стачка може да изведе на преден план всички болни въпроси на българското образование. Друг въпрос е дали ще им бъде намерено решение …

Tags: ,

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.