Wiseacre`s blog

Миналата седмица се възхищавах на закъснялата реакция на БДЖ АД, тръгнало да защитава услугата, която предлага, погвайки гратисчиите. Използвах по техен (на гратисчиите) адрес думата „мразя“. Винаги е било така и ще бъде така, между другото. Но тази нощ, Google Reader ме насочи към публикация на Невена Гюрова. Прочетох внимателно, последвах връзките, спомних си неща по темата, четени преди доста време … Става дума за кражбите на снимки и текстове от Интернет.

Невена сигнализира за това, че в „Капитал“ Миролюба Бенатова е преписала части от текстове в „Семки и бонбонки“. „Труд“ и „24 часа“ са публикували снимки съответно на Симион Патеев и Еленко без да искат разрешение. Натъкнах се на (и си припомних) още много примери и то с едни и същи действащи лица. Един по-старите примери е с участници „Труд“ и Росен Недялков, който публикува електронното писмо, изпратено до редакцията, след което завършва с:

Надявам се да се окажат хора, макар че е малко вероятно. Засега ще мина на режим на изчакване.

До къде я докарахме, дами и господа, - хората ги крадат, а те разчитат на човещината на крадеца, та да им признае авторското право? Ще цитирам разговора на Симион Патеев по телефона с репортерка на „Труд“, който разговор е също показателен, поне според това, което прочетох по темата:

Публикувам разговора ми с журналистката от вестник “Труд”. От него всеки може да добие представа как се отнасят някои журналисти към творчеството в Интернет:

Симион: Здравейте, публикували сте снимка от блога ми във вестника без да ме питате.

Репортерка: Така ли, не съм забелязала.

Симион: В сайта си изрично съм посочил какви са авторските права, те са по-либерални, но не и за комерсиална цел. Не ги ли видяхте малко по-надолу.

Репортерка: Ами на мен ми я дадоха колеги тази снимка, не съм я търсила аз.

Симион: Добре, ще ми кажете ли защо го правите след като имахте фотограф на събитието, пестите от хонорар ли? Забелязвам, че само към този материал имате три снимки, на които пише автор: Интернет. Това е честа практика за вашето издание, както и за други вестници в България.

Репортерка: Ами вижте, в интернет има толкова много снимки, които така и така си стоят, не рабирам какъв е проблема?

Симион: Ами зад всяка една снимка стои един или повече автори. Т.е. те не си стоят ей така, тях някой ги е направил и е вложил усилия, откъдето произтичат и някаквите му права върху тази дадена снимка. Нямам против да споделям снимките си, но само с некомерсиална цел. Има едни договори Криейтив Комънс, които ползвам за целта, като се опитвам да подкрепям свободната култура с некомерсиална цел.

Репортерка: Добре, но все пак не разбирам, след като има толкова много снимки, защо да не се ползват някои от тях.

Симион: Защото са чужда собственост.

Репортерка: Добре, но да знаете, че тук хонорарите за снимки са ниски, между 5 и 20 лв. и аз в израз на добра воля само мога да видя какво да ви дам.

Симион: Аз не се обаждам да ви изнудвам, не искам колкото се може повече пари. Въпросът е принципен, искам да се прекрати тази практика. тъй като много вестници и други медии проявяват тотално неразбиране към авторското право в интернет и си мислят, че могат да правят каквото си поискат с чужди произведения.

Репортерка: Добре де, казвам ви, в израз на добра воля ще видя какво мога да ви дам. Пък и аз нали подкрепям каузата ви. При положение, че има толкова много снимки в интернет, които стоят някъде и не се ползват, не виждам проблема.

Симион: Добре няма да ви убеждавам повече, но е добре да знаете, че така не е правилно, моля да обясните на колегите си, които търсят снимки през интернет да не го правят повече. Често се стига до конфузни ситуации, поставете се на мястото на ощетените.

Репортерка: измърморва нещо в знак на неразбиране…

Симион: уговаряме се да ида да взема някакви пари от нея за снимката ми

Повечето „блогъри“ публикуват в Интернет под доста свободни лицензи – искат само да бъдат цитирани. Най-много да ограничават комерсиалната употреба. Но пак са крадени. Дори водещите ни медии ли са твърде бедни, за да имат морал? Но като споменах думата „водещи“ се сетих за друго …

Лиценза на моите писания е подобен на Creative Commons. Доста е либерален и позволява всеки да си копира каквото си иска където си иска. През февруари тази година получих email от Никола Инджов, редактор на неизвестен за мен вестник, който излизал в приложение на друг, също неизвестен ми вестник. Човека искаше да публикува мое съчинение. И това при положение, че никога и от никого не съм искал първо да ме пита или да ме уведомява. Значи има и излишно почтени хора на тоя свят … Но къде работят тези хора и това закономерност ли е?

Позволете ми да се върна към началото. БДЖ АД сваля от влака десетки цигани пътуващи без билет. И с право. Според написаното в блоговете разни медии, значително по-богати от обикновен бачкьор, крадат най-брутално. Нещо повече - този тип кражба показва, че в медията работят некадърници. Ако съдя по оправданията им - доста нагли некадърници.

И тук си задавам по-скоро моралния въпрос - кой е по-голям крадец? А има ли малка и голяма кражба?