За младите учени в науката …
На 4 септември имаше протест на “млади учени” в центъра на София. Научих за него от блога на Ангел Грънчаров, а по-късно прочетох и написаното в блога на Симион Патеев. Порових се и в Интернет за допълнителна информация. В коментарите в блога на Симион Патеев бях наречен “един твърде неителигентен и комплексиран човек“, защото задавах въпроси, на които младите учени не успяваха да отговорят. А всъщност не само аз задавам тези въпроси.
Основно се опитвах на насоча темата към две неща - “младите учени” трябва да излязат на светло, а също и да обяснят на данъкоплатеца какво биха му дали, ако той поиска от правителството да им увеличи заплатите. Но се реагира със заучени фрази и отказ от комуникация. А нали знаете какво става, когато щрауса си зарови главата в пясъка? Лъсват му задните части …
Не е тайна, че съм работил в ИМИ на БАН. Имам какво да кажа по темата, но първо нека малко ми се поизбистри - все пак може да … не съм много стар, но пък съм се откъснал от БАН от повече от година и може нещата да са се променили. Признавам, че на моменти в коментарите си съм малко остър, дори твърде опасно се движа по ръба на провокацията. Вероятно по-нататък ще напиша нещо по въпроса. До тогава бих искал да кажа следното:
О, младий (и не толкова) учене, ти който вероятно ме мразиш до мозъка на костите си, защото приказвам не така, както ти харесва, чувствай се свободен да си кажеш мнението в коментарите. Повярвай ми, няма да те нарека неинтелигентен, нито комплексиран, нито търтей, който за нищо друго не става, освен да хленчи за пари. Няма да оспоря и правото ти да говориш от името на цялата наука, въпреки неопитността ти, както ти правиш с хората, които ти искат отчет за делата. Ако ми издържиш на мрънканиците, о, учене, ако успееш да ги дискутираш и си ги сложиш в съзнанието, ще успееш да убедиш повечко хора в това, което искаш. Повярвай ми, целта ми не е да те обиждам или да принизявам труда ти. Опитвам се за ти помогна.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.
