За Георги Първанов и държавна сигурност
Миналия четвъртък стана официално известно, че президентът Георги Първанов е бил сътрудник към Първо главно управление на Държавна сигурност. Още 12 души от екипа му – също, но към различни други управления. Заваляха коментари, призиви за оставка, обвинения към Конституцията, която не предвиждала “хубава” процедура за отстраняване от власт. Сред редовните протестиращи бяха ОДС, ДСБ и “Атака”. Българският политически живот е доста предвидим и никой не се изненадва, предполагам. Докато четох отзиви успях само да изстена едно “Аман бе … писна ми …”.
От първите години след 1989-та в обществото витае мита за едни зло. За страховитата и вездесъща ДС (Държавна сигурност), която е отговорна за всичко станало и ставащо преди и след въпросната 1989-та. Същата тази ДС, вплела се в политика, бизнес, култура, наука, мафия и каквото още се сетите. Същински зъл демон. Дали е така, може да се дискутира, но съм сигурен в две неща. Първо – ДС вече няма. Ликвидирана е. И второ – хората имат нужда да вярват в тайна сила на доброто и тайна сила на злото. Който не вярва в Бог и Дявол, в рай и ад, в добри и лоши извънземни си измисля някаква теория на конспирацията. Разликата в тези теории е името на злата сила. Да сте чували за тайна еврейска организация? Но какво да се прави, хората от десните ни партии вместо да превъзмогнат суетата си и си седнат на задниците заедно да свършат полезна работа, бранят (най-вероятно) вятърната си мелничка. България няма нужда от дясноориентирани йоги вторачили се в една точка и мрънкащи си мантра за лошата Държавна сигурност.
Всяка държава е имала, има и ще има тайни служби. Само България в момента едва ли има качествени такива, но това е друг въпрос. От края на 40-те до края на 80-те години на 20 век в България управляваше Комунистическата партия. Е, как да ги наречем тия тайни служби тогава? Дори да не беше на власт БКП пак щеше да ги има. Достоверно звучи в началото на 90-те група хора от тях да се е вляла в … сенчестата страна на обществото. Общото между тези хора е бившето им работно място. Да отъждествяваме подмножеството с цялата структура е неправилно, да не говорим, че е неетично към свестните типове работили за службите. А такива е имало. В този смисъл приемам да не наричам днешните лоши “Държавна сигурност”.
По въпроса за президента мнението ми също е обратното на фона, насаждан от плямпалата в публичното пространство. Първо главно управление на ДС се е занимавало с външно разузнаване. За разлика от прословутото Шесто (черното петно …), което се е борило с политическите врагове. Ако Георги Първанов, или който и да е друг, е свършил работа на българското външно разузнаване е добре дошло за страната. Това е по-скоро червена точка, отколкото черна. Така, че айде стига глупости, уважаеми политичета.
Разбира се, остава въпроса с липсващите страници от “президентското” досие и този въпрос трябва (ако изобщо може) да намери бърз отговор. Тогава може да се наложи да преразгледам позицията си, но към момента лично за себе си не намирам достатъчно основания да упреквам Георги Първанов за сътрудничеството му.
Оставете коментар!
За да коментирате, трябва да сте влязъл

