Wiseacre`s blog

Ако се зачетете по български линуксаджийски форуми и сайтове, например http://linux-bg.org ще ви направи впечатление, че след новина от типа “Градската управа на … планира да мигрира към свободен софтуер” неизбежно следват еднотипни коментари. Ако става дума за богата страна все някой ще се заяде “Бедните американци/германци/и т. н. нямат пари завалийте, не са богати като нас“. Ще последва и явно или прикрито обвинение в корупция. И толкова. Най-много, ако дискусията се поразгорещи и се проточи някой все пак да обърне внимание “Добре бе, м***а му, като има конкурс за обществена поръчка кой предлага решение със свободен софтуер?” Което бива посрещнато от дежурна нравоучителна тирада. Истината, обаче, според скромното ми мнение, е в това, че бизнесът имащ интереси в преминаването към свободен софтуер на държавната и общинските администрации, както и в държавните университети и училища в България или никакъв го няма или е много хилав.

Нека поставим въпроса “Кой има интерес в цитираните места да се ползват продукти на Microsoft?” Бил Гейтс и другите малки акционери на фирмата, доколкото ги има? Microsoft България? Повечето хора ще спрат в отговорите си до тук. Докато не помислят по въпроса, защото следващите в списъка са очевидни. Microsoft има списък с “партньори” в България - фирми, които продават продуктите ѝ. Всеки от тях печели. Печели от всеки продаден диск без да си е мръднал пръста при създаването му. Вероятно шефовете им палят свещ за благодарност при всяка акция на НСБОП. А пък отново да се “закачат за клона” Red Hat или Novell …

Имаме производители на софтуер. Като започнем със Symantec и Adobe и стигнем до мъниците в България с по двама-трима програмисти, които по съвместителство са и собственици на фирмата. Големите производители по света имат “представители”, или както там им е името, у нас. Пука им на тях чии продукти ще препродават. Но да продаваш Debian не си е работа … Малките в България нямат достатъчен ресурс (като се започне с интелектуален и се свърши с времеви), а пък големите - желание да се пренастройват. И едните и другите български производители ще изпитат сериозни трудности при намирането на работна ръка. В страната мисля, че няма достатъчно (поне читави) програмисти за Linux, които да пишат приложения за крайния потребител. Едно масово преминаване от едната операционна система към другата ще доведе до … сътресения. Ще има фалирали, ще има забогатели. Вероятно само на пишещите на Java няма да им пука.

Към тези две групи - на Microsoft и партньори и производителите на софтуер можем да добавим и още една немалка и сериозна група. Не, не са секретарките и неуморните труженици, дето редят пасианси на Windows в държавните институции. Имам предвид всичките университетски преподаватели, учени и учители. Е те там борбата е жестока. Повечето от тях са хора, най-често на средна или по-висока възраст, насочили съзнанието и усилията си в определена област. Свикнали веднъж с едни продукти не биха желали да губят време да минават на други. Много от тях едвам са се научили да работят на компютър. В тези среди рутината е твърде тежко препятствие. Също и инерцията.

Хайде сега да погледнем от линуксаджийския ъгъл. Или BSD-ъгъла, все пак говорим за свобода на избора. Миграцията е в състояние да донесе много пари. Първо - някой трябва просто да я извърши. Като се започне с избора на най-подходяща операционна система, мине се през инсталирането ѝ на хиляди компютри и преобразуването на файловете с документи. Не се смейте на последното - има хора, които биха ви платили да им отворите файл на Word с OpenOffice.org и го запишете в ODF формат … Трябва да се конфигурират мрежи, да се администрират - първите две-три години заплатите на администраторите ще са нелоши. Трябва и да се пренаписва софтуер - за нуждите на държавната и общинските администрации, но също така и счетоводен, юридически … След това да се поддържа. И накрая - най-сладката част. Някой трябва да обучи хиляди хора или да предлага консултантски услуги. Ще живне и пазара с книги за свободни софтуери. Нямам идея как евентуален преход към свободен софтуер би се отразил на търговците на хардуер. Дали средностатистическият клиент, спазващ духа и буквата на закона, спестявайки от софтуер ще похарчи половината от спестеното за хардуер?

Има ли, обаче хора, които да могат да вземат тези пари? А искат ли? А достатъчно силни ли са за да се изправят срещу останалите? Времето и бъдещите конкурси ще покажат, дали тези хора съществуват и могат да обединят усилията си. Какво ли ще стане тогава?