Wiseacre`s blog

На 4 април 2007 Иран освободи 15 британски моряци, “взети като заложници”. Това ми напомни за Майкъл Шийлдс - британският футболен запалянко, осъден в България на десет години затвор заради опит за убийство и българските медицински сестри осъдени на смърт в Либия.

В края на май 2005-та, след финала на шампионската лига, между “Милан” и “Ливърпул” игран в Истанбул, Майкъл Шийлдс удари с тухла по главата барман във Варна и го остави инвалид за цял живот. След поредица от дела и обжалвания бе осъден на 10 години затвор и 200000 лева глоба. По това време друг фен, Греъм Санки, вече върнал се в Ливърпул и от безопастно разстояние призна, че той е извършителят. Съдът не уважи признанията му заради съмнения в автентичността на изпратената декларация. Греъм отказал да пътува в България защото се страхувал, че няма да получи справедлив процес.

Великобритания скочи да зачитава Шийлдс. То не бяха инициативни комитети и петиции до правителството, не бе скърцане със зъби от страна на Джефри ван Орден, чиновник в Европейския съюз, но отговорен фактор за присъединаването на България. Депутатката то Ливърпул Луис Елман държа пламенна реч в защита на Майкъл Шийлдс. Голове се посвещаваха на младежа осъден да гние несправедливо във варварски балкански затвор. И това даде резултат - през ноември 2006-та Майкъл Шийлдс бе екстрадиран да си доизлежи присъдата на родна земя.

На 23 март излезе новина, че 15 британски военни моряци патрулиращи в Персийския залив са арестувани от иранските власти по обвинение, че са навлезли в ирански води. На 4 април иранският президент Махмуд Ахмадинеджад обяви, че ги освобождава. Събитията са много добре отразени от медиите и новинарските агенции - пуснете търсене на “british sailors” в news.yahoo.com или news.google.com или “моряци” в някой български новинарски сайт.

Междувременно, на 1 април, mediapool.bg пусна първоаприлската шега, че България е предложила силния дипломатически ход британските моряци да бъдат издигнати за евродепутати в България. Иронията е повече от тъжна. Защото е на място. В коментарите след новината хората обвиняваха в липса на професионализъм, в подигравка със съдбата на медицинските сестри. Четох новината с няколко дни закъснение. Признавам - тази година никого не успях да излъжа, но мен ме излъгаха. Защото глупостта, некадърността и, да си го кажем направо - слабостта на българските власти си проличаха през всичките тези години.

Никога не съм вярвал, че мога да разчитам на посолството ни ако имам проблеми в чужбина. Вероятно трябва да имам британски паспорт. Но скоро след катастрофата, в която загина лейди Даяна се чу, че Мохамед Ал Файед двадесет години кандидатства за такъв и още не е получил. А човека плаща данъци на Великобритания поне колкото заплатите на половината щат от службите, които му отказват.

Модерно е да се говори за медицинските ни сестри, осъдени в Либия. Дотолкова, че забравихме двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов взети за заложници в братски Ирак и по-късно екзикутирани. Къде бяха хората, биещи се в гърдите, че са извоювали членството на страната ни в НАТО и ЕС? Има нещо символично в новогодишното обръщение на президента Георги Първанов. Каза нещо в смисъл, че сестрите ни не са сами, но нямаше финтифлюшка на ревера. От онази, която почти всички хора на софийския площад “Александър Батемберг” имаха. Дори записът му да е бил правен по-рано, може да е по-приятно да изчистиш сянка на отварачка от циците на фолк-певицата Мария, но е по-лесно да нарисуваш лентичка на равния, неподвижен и едноцветен ревер на президента.

Много хора с чисто сърце подкрепят петте жени осъдени на смърт. Виновни или не, тази нощ, в навечерието на Великден, и аз ще си спомня за тях. В този смисъл те не са сами. Но хората, от които на теория нещо зависи не са с тях. Вероятно защото не могат. Същите тези хора имат секретарки, които могат да пишат съболезнователни телеграми.