Wiseacre`s blog

Писал съм, че осми март ми харесва особено. Понякога изпадам в крайност и твърдя, че това е единственият празник, който признавам, защото се празнува от сърце. Когато и ако се празнува, а това се случва достатъчно много всяка година. Искам да разкажа какво осмомартенско ми се случи на мен тази година. Искам да споделя една китка от факти и мнение.

Първо, веднага след като се събудих честитих на жена, която не празнува. Има и такива дни, в които първото адекватно нещо, което направиш може да не е на място. Аз обаче, защото си „познавам стоката“, започнах с „Ако празнуваш осми март – честит празник!!!“. Позагубих си редовното количество време и тръгнах за работа. Тук му е мястото да кажа, че много от жените, както всяка година, които видях този ден имаха специално излъчване.

Днес четох блогове. Както очаквах (малко самореклама, но си беше така в интерес на истината) авторите мъже се надпреварваха да остроумничат на тема „Защо няма да честитя осми март!“ Скука и дъвкане на едни и същи клишета. Ще посоча два примера, които, според мен, са показателни за общите настроения. Тихомир Димитров, вероятно обиден на някоя мацка, за която една (и без това увяхваща) роза не е била достатъчен подарък, развива теорията, че жената е жена между първият секс и раждането. И по тази логика на осми март има празник не тя, а майка му, която вече не е жена. Ангел Грънчаров, по принцип обиден на комунизма не признава празника заради комунистката Клара Цеткин, по чиято идея за първи път този ден се празнува. И никакви източници, според които ООН или западна Европа днес празнуват не могат да го убедят в обратното. Нищо лично към цитираните автори.

Противно на всякакъв комфорт и фън-шуй най-често работя на отворена врата. Вероятно затова още не съм сложил очила. Хм! Едната от колежките отсреща, оттатък вратата, си носеше хубавата прическа. (И за да ми завидите съвсем – другата колежка също бе неотразима.) Няма ли кой да каже на тази девойка да не си връзва косата на опашка, защото е по-хубава като не го прави? Всъщност аз й казах, че днес искам да я видя пак с пусната коса – ако успея да накарам поне една жена да запази поне една осмомартенска частица на следващия ден ще съм доволен. Разбира се, не точно в прическата виждам тази частица.

Какво още … Две случки. По-късно вечерта видях непознати за мен мъж и жена да се прибират от някъде. Слязоха от колата. Жената взе бутилката с вино, по всичко личеше, че е още неотворена, и се запъти към къщи, а мъжът я последва с цветята. Вече след полунощ се усмихнах от разстояние на групичките жени, тръгващи си от едно заведение.

Това бяха нещата, които исках да разкажа. Нека сега си представим, че сме 8 март 2008-ма. Хора, хайде стига едно и също всяка година. Ден на жените има, имало е, и ще има. Ще му се придава различен смисъл – колкото хора, толкова и разбирания. Предлагам на жените да се освободят от предразсъдъците и притесненията си. Няма нищо лошо и срамно в празника. Ако половинката ви не го признава – напийте се с приятелки. Пък да ви наричат както си искат. На мъжете бих казал да спрат да си търсят оправдания. Да спрат да делят жените на мама и всички останали. Тя, онази с главното „Т“ утре пак ще е ваша, както междувпрочем е и днес, на осми. Целунете я сутринта и и кажете няколко хубави думи. Оставете я да се събере с женска компания и да си прави с нея каквото си иска. Заведете я (половинката, не компанията ѝ) някъде след това. Честитете през деня на всяка срещната, пък дори и да ви се изрепчи – може просто да я боли зъб или да не е свикнала на внимание. И всички ще бъдем по-щастливи цяла година напред.

Вижте също:

1. Осми март