Wiseacre`s blog

Много се спори за това по каква система да се провеждат парламентарните избори в България - пропорционална или мажоритарна. Когато Народното събрание сгафи - журналисти и опозиционери искат мажоритарна. Когато дойде време за избори - предишното не променя законите. Сакън да не изпадне лидера им от държавната заплата затова, че междувременно много е приказвал. А никой не прави социологически проучвания, или поне не съм попадал на такива, при които питат хората “Ти защо гласува за този кандидат за кмет - защото има качества или защото е от ваще?” Според мен за мажоритарни избори е още рано, пък и в България едва скоро ще им дойде времето.

Първо, в Народното събрание по списък има 240 души. При едни мажоритарни избори страната трябва да се раздели на 240 района и, трябва да избираме все пак, във всеки от тях трябва да се кандидатират поне двама души. За да има смисъл от цялата работа всички тези 480 души трябва да са свестни - иначе ще се получат надбягвания само с по един кон, както при последните президентски избори. (Моля, отбележете, че тук не изказвам политически предпочитания …) Е, добре, има ли в България толкова политици по принцип? Мисля, че няма - има доста повече хора, занимаващи се с политика. Политическа класа не се формира за едно и две поколения. И като добавим намаляващото пълнолетно население картинката се избистря съвсем - все пак няма 15 годишните деца да влизат в парламента …

От друга страна пропорционалната система не е толкова черна, колкото се изкарва. Калпави са партиите ни, които само злите езици знаят как си редят листите в отделните райони. Поне досега не са вкарали някоя Чичолина, но пък образи колкото искаш - пияндета, побойници … Умишлено пропускам човека, обвинен в педофилия, защото само съдия може да каже дали е престъпник. Но нещата могат да бъдат оправени донякъде при добра воля на политическите централи. Представете следната картинка, която не зная дали е практически осъществима. Просто при нея има опасност партийният лидер, ако е такъв само формално, да не бъде включен на избираемо място.

Преди парламентарни избори се знае на колко и какви райони е разделена страната. Знае се и колко депутатски места са отредени за всеки район. Едва ли някой може да забрани, но и никой не може да задължи, управителният орган на партия Хикс да каже: “В район 999 ще имаме толкова кандидати в листата, в 888-ми - еди колко си.” И да остави партийните организации в двата района поотделно да се съберат, да издигат кандидати седмица, две или три, да публикуват снимките и автобиографиите им и след това да организират избори вътре в рамките на партията. С избирателни списъци, тъмни стаички … Хората да си кажат “Тоя го искаме, тоя - не!” И да подредят хората според резултатите. Без намеса отгоре, без включване на кандидати, ако не са били издигнати от местните организации, без парашутисти. Както и без пазарлъци между участници в коалиции и без шумни напускания при “негативни” резултати - да са си правили сметка, че нямат силни кандидати.

На мен ми звучи простичко и логично. Но няма да се случи. Заради пазарлъците между партиите образували коалиция, защото е прекалено рисковано за “абонираните” за депутатските заплати, заради самолюбието на хората, станали партийни шефове. Какво - те са дошли от село, издигнали са се, а сега да дадат на селяндурите, от които са избягали и на които вирят нос и размахват пръст самоуправление? Пък и при такава практика се изискват повече умения за да вкараш послушни момчета в Народното събрание - нещо, което заинтересованите (в България) не искат да придобиват. Прекалено трудно им е.