Wiseacre`s blog

Преди няколко дни получих SMS от една девойка, в който ми се тя похвали, че е станала докторантка. Тъй като по една или друга причина повече няма да се видя с нея, или по-скоро повече няма да я поканя на среща и да й разкажа теорията си за докторантурите реших да напиша тук какво мисля. Пък дано някой тръгнал по пози път да има полза. Ако по някаква ирония на съдбата след седмици, месеци или години тя попадне на блога ми вероятно ще се познае. Никога няма да разбера какво ще си помисли тогава.

Мислих как да оформя текста и ми се стори най-подходящо да е под формата на писмо. Не, името няма да го има, нито мястото където е докторантурата - не съм искал разрешение. След това въведение - направо на въпроса.

Здравей, момиче,

Получих съобщението ти. Първо - честито. Желая ти успех! Но успех не като написана и защитена дисертация, а като намиране на себе си.

От тук нататък ще трябва да се явиш на няколко изпита. Ще участваш на семинари и ще ходиш на конференции, на които да разказваш на хората какво си направила. Ще напишеш една или няколко статии. Ще имаш план за работа и всяка година ще правиш равносметка до къде си стигнала. Накрая от теб се очаква да си написала дисертация, която да защитиш първо пред разширено заседание на най-близкото ти обкръжение, а след това пред Специализиран научен съвет. След това ще чакаш. Ще мине време, докато дисертацията ти, заедно с натрупаните бумаги се покатерят нагоре по етажите на ВАК и ако всичко по този път е наред ще си получиш дипломата. Това, ако нещо не променят законите. Позволи ми да се съмнявам, че в рамките на твоята докторантура ще стане … После? Не зная какво ще стане после.

Навремето на мен ми казваха, че имало два типа учени. Едните пишели и посещавали научни прояви за да “трупат точки”, а другите - за да си “сверят часовника” с останалите, да получат обратна връзка от колегията. Желая ти да си от вторите, защото, макар и със закъснение, видях, че е полезно. Говори с хора. Говори за това, което правиш. Говори за пътя по който си тръгнала и осмисляй това, което чуеш от тях. Дано имаш умни и добронамерени колеги. Те са редки животни, понякога е до късмет да попаднеш на тях, но ги има. Не си длъжна да се съобразяваш с всичко и всеки, но винаги е от полза да чуваш мнения за работата си.

Когато пишеш за да издаваш в списание опитай да пишеш така, че след време да ти е приятно да си спомняш текстовете си (ех, Краси, препредавам твоите съвети на хората …). Добре ще да е статиите ти да са минали предварително през семинар или конференция. В смисъл първо да са били рецензирани, а след това да си говорила за тях пред по-широка аудитория и да си отразила забележките. В общия случай стават по-хубави. Това не означава да са едно към едно еднакви с доклада от конференцията.

Накрая искам да се върна към първото си пожелание. За много хора докторантурата е един досаден период, свързан с подмазване, угаждане, упражнения по дипломация и още по-досадно писане на поне стотина страници, които никой няма да прочете. И това в името на заветното “д-р” пред името. Две букви и едно тире, които ще ти дадат право да водиш занятия по редовните дисциплини във ВУЗ. Да, но смисълът на трите години от така краткия ни живот не е този. Или поне не би трябвало да бъде. През това време ще видиш отвътре как стоят нещата в науката и висшето образование и какво е твоето място там.

Всеки първокурсник се е виждал като велик професор, но малко хора стават професори, а още по-малко - велики професори. През първата половина или в средата на последната ти година се изправи сама пред съвестта си и си задай въпроса ще можеш ли до четиридесетия ти рожден ден години да направиш научна кариера. Когато станеш на 40 ще имаш ли добро темпо на работа, прилична репутация и ще четеш ли доклади по покана заради заслугите си, а не защото си приятел? Ще имаш ли зад гърба си няколко реализирани проекта, в които си била водеща фигура? Ще бъдеш ли на мястото в йерархията, което ти се иска? Ще ти зависи ли хляба от няколко учебни часа повече, ще си броиш ли публикациите, защото са на ръба на санитарния минимум?

С две думи, мило момиче, в края на докторантурата си си задай два въпроса. Първият е “Ставаш ли за учен?” Вторият - “Искаш ли да си учен?“. Това са две съвсем различни неща. Отговори им честно, поеми си дъх и продължи нататък. Желая ти мъдрост!