Wiseacre`s blog

Когато съм на работа пуша на една тераска и имам възможността да се “любувам” на движението по южната част на софийския булевард “Черни връх”. Днес забелязах един сравнително възрастен господин да си кара колелото по отсрещния тротоар. И по-шокиращи гледки съм виждал - например двойка жена и мъж, при която жената си спря таксито, но този път се реших да пиша.

Разбирам, че движението в София е натоварено. Разбирам, че да караш на улицата може да е опасно, а няма велосипедни алеи. Но трябва да ти стиска. Трябва да имаш хъс. Шофьорите понякога карат така, все едно че светът е техен. Някои от тях се чувстват нещо повече от велосипедистите - автомобила дава измамно чувство за превъзходство. Но не е ли така и в останалите области на живота? Няма ли навсякъде такива образи? С какво придвижването от точка А до точка Б се различава?

Спомних си как преди може би десетина години имах някаква работа по пловдивската улица “Христо Г. Данов” и видях две деца на по 13-14 години с колелета. Едното каза “Дай да се качим на тротоара. Татко казва, че колело се кара там. На улицата е опасно.” И се качиха. Доста убедителна обработка (нямам предвид физическа) трябва да е била за да може дете да не тръгне да прави точно обратното. Вместо това баща му е могъл да го научи да кара по по-тихите улици, докато поотрасне и се научи да се ориентира в потока от коли. Но какво се чудя - доста родители, ако не и повечето, казват “Не се катери там, ще паднеш!!!” Вместо “Внимавай, може да паднеш.” Има разлика, нали?