Wiseacre`s blog

В сайта си радио Дарик цитира любимия ми тези дни министър Вълчев, според когото пада възрастовата граница на склонните да опитат наркотик. Тъй като си падам по статистически данни, а изобщо и по цифри прочетох докрай статията. Наистина фактите в нея не са никак приятни. Ако са верни, цифрите са страшнички …

Познавах момиче (ако трябва да сме точни - беше вече млада жена) с приятели наркомани и пробвало наркотици от любопитство. Поне така казваше. Отстрани погледнато беше от семейство за пример. Общуването между родители и деца в него, обаче бе сведено до необходимия минимум. Когато на момичето “му дошло” за първи път, разбрала какво става от брат си. Както и за всички “женски работи”. Сменила училището си, опитали да я изнасилят, но тя не споделила с никого. Защо, само тя ли е виновна, че си е замълчала? При положение, че в съзнателната част от живота си почти не е била прегръщана и целувана от майка си? Опитала да се самоубие с хапчета - само се натровила, но и никой вкъщи не забелязал какво всъщност става …

Няколко години по-рано пътят ми бе минал покрай вече изпаднал наркоман също от добро, според общоприетите норми, семейство. Баща му, винаги със сако и вратовръзка бил някакъв директор. Там вече не зная какви са взаимоотношенията между хората, но възможно ли е докато градят кариера родителите също да не обръщали внимание на проблемите на сина си? Както в случая с момичето.

Много хора развиват теорията че, представете си, обществото е виновно за всичката детска лошотия. Побоищата в училище, пиянството, ранното пропушване, престъпленията от малолетни и непълнолетни, наркотиците - за цялата тази китка от проблеми са виновни училище и общество. Често съм чувал възрастни хора да се обръщат към деца и младежи “На това ли ви учат в училище?”. Най-често в случаите когато не им правят място в автобуса. Но да направиш място на стар човек нито се учи в училище, нито там му е мястото. Трябва да ти го каже майка ти.

Има една, ако не се лъжа китайска мъдрост “Никой човек не е остров - всеки е част от континент”. Да, така е. Всички ние се срещаме с хора, учим или работим с тях, общуваме, попадаме в среда със свои писани и неписани правила. Обаче през цялото време се ръководим и от възпитанието си. Онова, на което са ни научили нашите родители.

Детето се ражда като бял лист хартия. Не може да се оправдаваме, че когато расте и изгражда характера си то през повечето време общува хора извън семейството си. Защото за него, поне през първите години от живота му, майка му и баща му са всичко на този свят, единствените авторитети, които познава. Малкото дете първо ще се обърне към родителите си, когато има нужда от съвет или помощ, когато иска да научи нещо ново. Затова тяхното влияние върху формирането на личността му е изключително важно.

В конкретния случай с наркотиците - родителите трябва да говорят с децата си. Да бъдат близо до тях (по подходящ начин) и то преди да станат жени и мъже на по 17-18 години, за да си останат само с идеята да опитат наркотик. Не е нужно висше медицинско образование. Както не е нужно и за да обясниш на сина си какво е презерватив, а на дъщеря си - че бебето се прави и с нейно участие. Да очакваш някой друг да възпитава детето ти е безумие. Да ме прощавате за грубия език, но дългът на родителя не се изчерпва с кефа, който си е направил за да го създаде, нито с деветте месеца износване. Ако се прехвърля цялата отговорност на училището или телевизионния канал Discovery след няколко години тези (а и други) проучвания може и да показват по-лоши резултати …