Тъжни размисли за българските празници
Вчера бе Денят на народните будители. Предната нощ - Вси светии по западния календар. Това ме кара да се замисля. Колко хора знаят какво означава малко остарялата дума будител? Преди няколко седмици се запознах с един младеж от Бразилия. Човека учи български, защото е първокурсник в музикалната академия в София. Ако трябва да му обяснявам значението на думата ще се затрудня, а и няма да има смисъл - никога няма да я използва. Затова вероятно я няма в учебника му … Всяка година на 1 ноември горчиво се шегувам, че това е денят на будилника.
Знаете ли кога е Денят на независимостта? Не, не е на 4-ти юли, на 22-ри септември е. На 4 юли е американският ден на независимостта. А колко хора знаят кога година България става независима държава? Малко знаят, че е през 1908-ма. Но за американската независимост и Джордж Вашингтон знаят повече. И за Френската революция, и за Октомврийската ако щете.
Ако трябва да сравним колко хора са чували за американският Ден на благодарността и пуйката, която се яде тогава с броя на хората, които знаят и спазват българската традиция на Бъдни вечер отново ще забележим разлика. А колко хора знаят какво е “хелоуин”? Вероятно повече, от тези, които знаят какво е “будител”. Преди няколко години по повод този празник аз дори получих в електронната си поща картичка от българско девойче, живеещо в София, а днес чета по блогове, че някои хора в България го празнуват … Ами “Свети Валентин”, празнуван на 14 февруари? Покрай него се разчу и за празника на св. Трифон Зарезан. Ама по стар стил ли, по нов ли … тъжна история.
Какво е 24 май? Ден, в който се раздават награди на писатели и учители. Има идеи за възстановяване на ученическите манифестации. Аз съм категорично против. Защото децата не са дресираните маймунки от цирка. Не можем да ги използваме за умиление на бабите и дядовците им. От друга страна ако на тези деца не им дойде отвътре вместо половин ден да чатят на латиница, да отидат да пият по едно кафе, но не просто да се видят, а по повод празника, едва ли трябва да ги тормозим със задължителна манифестация.
Понякога се отчайвам, защото ми се струва, че празника за българина е един почивен ден в повече, в който може да си свърши малко домашна работа. Или да се наспи сутринта, а да се напие като прасе вечерта … Може би не съм прав, може би вестниците тогава раздуват повече, но все си мисля, че най-много алкохолни отравяния има на 31 декември, 1 януари и вечерта на осми срещу девети декември …
За мен единственият празник е 8 март. Колкото и да е отричан, дори и от жени, на този ден съществува едно особено настроение. Това е единственият ден в годината, в който аз, въпреки, че нямам нищо общо с празника, го усещам да витае във въздуха. Ден, в който, независимо има ли основание или не, нещо се чества, нещо се празнува и то от цялата душа на празнуващите го.
Определете блога на 2008-ма година!!!
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.
