Архиви от October, 2006
Образование, звания или постижения?
Знаете ли каква научна кариера е изградил и на каква тема е защитил дисертация Луи Пастьор, Менделеев, Никлаус Вирт или Доналд Кнут? Знаете ли колко научни статии е написал Исак Нютон? А колко студенти е имал, как е изпитвал и колко часа лекции е имал през живота си? Аз не зная.
В големите градове има улици наречени на професори и академици, като титлата е включена в името на улицата. За всички от тях ли можете да кажете по нещо? Поне с какво са се занимавали? Аз не мога.
Друг поглед върху Пиер Ферма
По коридорите и във фоайетата на Института по математика и информатика на БАН, а предполагам не само там има закачени портрети на известни математици. Изглежда е възпитателно. През годините откакто института съществува все някой млад учен тайно се е надявал един ден неговият портрет да виси някъде, но с времето му е дошъл акъла в главата … каквото и да означава това.
Често съм си мислил какво бих направил с тях, ако зависеше от мен. Разбира се бих ги оставил, дори бих ги подменил с по-нови и хубави. Обаче нещо липсва. На първият етаж, точно срещу входа, някъде около асансьора бих поставил голям и набиващ се на очи портрет на Пиер Ферма.
Нескопосана скрита реклама или слаб редактор?
Днес една от най-четените спортни новини на агенция “Фокус” озаглавена “Букмейкър смята България за абсолютен фаворит срещу Люксембург” и поместена на http://focus-sport.net започва така:
“България е абсолютен фаворит при гостуването на Люксембург в европейската квалификация по футбол в сряда според водещия световен букмейкър …”
Изречението свършва с името на водещия световен букмейкър. Следва информация за коефициентите на залозите.
Бедността не е порок, но не е и повод за гордост
В България като че ли е нормално да ползваш пиратски софтуер. Като се започне от Windows и MS Office, през игрите и софтуера за обработка на снимки и се стигне до антивирусните програми. Различни оправдания съм чувал: “Нали знаеш колко струва, а аз (научният институт в който работя) не мога да си позволя …“, “Аз за бъгавите творения на Бил Гейтс пари няма да давам!!!“, “Ами то кой ли ще даде пари за нещо, щом може пиратски …” (демек аз ли съм най-големият глупак?), “Че то цената не е реална, защо да я плащам …“, “Софтуерът трябва да е без пари!!!“
Умението да пазаруваш
Снощи влязох в магазин на самообслужване да си купя носни кърпички, че нещо взех да настивам. Докато ги търсех по рафтовете (не се научиха на ред тия хора) станах свидетел на следната случка.
Двама млади господа си купуваха вино. Гледаха, избираха и отидоха на касата. Когато разбраха, че цената на избраната бутилка е 1,20 лв единият каза “А, не, за толкова пари не може да е хубаво. Да отидем да изберем друго.” Другият му възрази нещо в смисъл, че бутилката и етикетът са хубави … Втората забележка прозвуча не особено майтапчийски.
