Wiseacre`s blog

Днес се провеждат президентски избори. Не е новина, нали? В последния месец във всеки вестник, по почти всяка телевизия или радио непрекъснато ни напомняха. В Интернет я имаше и поредната рекламна кампания, която ме подканяше да гласувам, защото от мен зависи. Зависи, наистина, но не това е поводът да пиша.

Този път отказах да следя предизборната кампания. Навсякъде по белия свят, където и политиката е стока, кандидатите за изборни длъжности се продават от професионалисти. В България не е така. Не съм специалист, но дойде ли изборно време започват да се въртят вариации на посланията и поведението от началото на деветдесетте години. Никой не се сеща да се допита до добрите рекламни агенции, никой не отваря дебелите книги, в които е описано какво, кога и как да бъде направено за да се продаде хладилник или дамска превръзка.

След последните парламентарни избори всички наскочиха срещу Волен Сидеров, но не научиха урока, който им той изнесе. Без почти никаква медийна и плакатна пропаганда неговата коалиция стана четвъртата по резултат … Защото човекът знаеше какво да говори, друг въпрос е дали знае как. Не се наемам да прогнозирам каква би била популярността му по онва време ако тонът, излъчването и сключените му вежди биха изглеждали по друг начин. Факт е обаче, че хора казват, че е добър оратор.

Другият урок от последните години е Бойко Борисов. Ама бил мутра, ама вместо да си гледа МВР-то се показвал в новините. Факт е, че умее да говори добре и е приятно да го слушаш, че има присъствие, че когато ставаше престъпление-новина, той беше там, че създава впечатление на работяга … На другия полюс е Иван Костов. Вярно, че той, а и хората от партията му, доста често звучат логично, но начина по който говорят и думите, които използват принадлежат на време, останало в историята преди десетина години.

Помните ли избора на правителство в първите седмици след последните парламентарни избори? Когато всичко свърши и Иван Костов стана да се изкаже от парламентарната трибуна залата утихна. Всички изслушаха думите му с особено внимание. Защото, може би първият успешен министър-председател (в смисъл, че поне изкара мандата си докрай) в най-новата история на България, имаше какво да каже и трябваше да бъде изслушан. Извън парламентарната зала обаче нещата стоят по различен начин.

Гледах преди няколко години телевизионно предаване на тема “маркетинг” в което стана дума, че имало три основни похвата:

• тръгваш да произвеждаш нещо, от което има нужда, но го няма на пазара
• произвеждаш нещо, което го има, но ти го произвеждаш по-добре
• произвеждаш нещо от което няма нужда, но убеждаваш хората, че им е необходимо

По време на избори страната се превръща в пазар. От една страна стоят стоки, наречени кандидати (за президент, кмет, народен представител или общински съветник), а от другата - купувачи, наречени избиратели. И тук идва мястото на специалистите по маркетинг и реклама. Хора, които познават пазара и да знаят как да продадат стоката си. Професионалисти, които могат да стигнат до онзи избирател, който не иска да гласува, но не да му кажат “Гласувай, и от теб зависи!”, а да го убедят, че има смисъл да гласува, и това е точно точно кандидатът Хикс Игреков.

Човек, който си разбира от занаята ще го направи така, че да не си проличи. Ще бъде като добрия боксов рефер, който е една трета от хората на ринга, но не се забелязва. Дори напротив - избирателят няма и да се замисли съществува ли отдел “Маркетинг и реклама” или не съществува. Към момента не мога да повярвам, че такива хора работят за българските политици. Вероятно са им твърде скъпи (от финансова гледна точка), вероятно политиката в България не стои на здрави професионални основи. Но всъщност е все едно - аз не се интересувам от предизборни кампании, защото не са ми интересни …