Wiseacre`s blog

I Belive In Love

Denian Gnu/Linux banner

Бедността не е порок, но не е и повод за гордост

Няма коментари. Бъди първи!

В България като че ли е нормално да ползваш пиратски софтуер. Като се започне от Windows и MS Office, през игрите и софтуера за обработка на снимки и се стигне до антивирусните програми. Различни оправдания съм чувал: “Нали знаеш колко струва, а аз (научният институт в който работя) не мога да си позволя …“, “Аз за бъгавите творения на Бил Гейтс пари няма да давам!!!“, “Ами то кой ли ще даде пари за нещо, щом може пиратски …” (демек аз ли съм най-големият глупак?), “Че то цената не е реална, защо да я плащам …“, “Софтуерът трябва да е без пари!!!

Да, наистина софтуерът, когато е платен може да струва скъпо. В много случаи цената не отговаря на качеството. Но нека си представим следната ситуация. Лавка, в която продават сухи и мазни банички за по един лев. И таксиджия, който не стига, че кара като луд, но е имал наглостта да залепи табела на стъклото с цена “2 лева на километър” и ще ни поиска точно до стотинката. Не сме закусили, а закъсняваме за работа. Какво ще направим? Ще откраднем баничка, ще се метнем на таксито без да платим, а след това ще избягаме от таксиджията също без да му платим? При положение, че баничарници и таксита в големите градове колкото искаш? Няма нали? Най-малкото трудно ще избягаме от таксиджията, а може и боя да си изядем …

Въпрос на ценностна система е дали да споделяме красивите идеи на Ричард Столман и Движението за свободен софтуер. Право на фирмата производител на даден софтуер, качествен или не, е да иска пари за него или не, да го пусне като свободен или несвободен. Всеки потребител има своя ценностна система, но е длъжен, поне от морална гледна точка, да се съобрази с избора на отсрещната страна. В рамките на финансовите си възможности. От където и да го погледна, моята гледна точка е, че пиратстването е кражба.

Бедността не е порок, но не е и повод за гордост. Понякога като че ли парадираме “Може да сме бедни, но сме тарикати”. За много хора е проява на гражданска позиция или особена “готиност” да използват градския транспорт (или пътнически влак за няколко спирки), без да имат билет. Някак хакерско изглежда да знаеш от къде да се снабдиш с нелегален софтуер и да го използваш, криейки са зад лозунги, чието съдържание не разбираш. Все ми се струва, че един истински привърженик на свободния софтуер и/или отворения код никога не би станал пират … Но не защото мрази Microsoft и гадните капиталисти, а защото споделя идея. Много хубава, между другото …

Лично аз към момента ползвам Linux, не си купувам вчерашни банички и чета тарифата на таксито, преди да се кача. Когато ми притрябва нещо платено ще отида до магазина и ще си купя. Въпрос на избор …


Определете блога на 2008-ма година!!!

Написано от Георги Фурнаджиев

на 07 October 2006 в 22:04

Публикувано в Житейски

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.