Архиви от October, 2006
Защо вече не ползвам услугите на “Мегалан Нетуърк” ООД
Тук искам да споделя защо се отказах да ползвам услугите на софийския Интернет доставчик “Мегалан Нетуърк” ООД. Не искам нито да агитирам някой да ме последва, нито да изказвам мнение за бъдещето на фирмата. Просто си публикувам позицията.
Ниската избирателна активност не бива да плаши
Като че ли вече претръпнахме, че по време на избори по-малко от половината от избирателите отиват да гласуват. В началото коментаторите се надпреварваха да драматизират ситуацията. Някои от тях, а още повече партийните централи или върлите привърженици на партиите тръгваха да обвиняват бедното ни общество в ниска политическа култура, овчедушие, нездравословна пасивност и какво ли още не.
Пропускана следизборна поука
Днес Централната избирателна комисия представи резултатите от първия тур на президентските избори. Още от неделя вечерта, когато социологическите агенции нахвърляха картината се започнаха коментари. Десните партии били се провалили. Да извлекат поука. Волен Сидеров бил втори - останалите да си направят изводи. Избирателната активност, о, чудо!! - била ниска. Хората, наричани “политическа класа” да се замислят. Аз, обаче, както любезният читател уместно ще предположи, виждам друга поука. Задавам си въпрос, който вероятно малко хора са си задали. А той е - “Ще му дойде ли акъла на Петър Берон, та да не се кандидатира повече на президентски избори?”
Защо не следих предизборната кампания
Днес се провеждат президентски избори. Не е новина, нали? В последния месец във всеки вестник, по почти всяка телевизия или радио непрекъснато ни напомняха. В Интернет я имаше и поредната рекламна кампания, която ме подканяше да гласувам, защото от мен зависи. Зависи, наистина, но не това е поводът да пиша.
Този път отказах да следя предизборната кампания. Навсякъде по белия свят, където и политиката е стока, кандидатите за изборни длъжности се продават от професионалисти. В България не е така. Не съм специалист, но дойде ли изборно време започват да се въртят вариации на посланията и поведението от началото на деветдесетте години. Никой не се сеща да се допита до добрите рекламни агенции, никой не отваря дебелите книги, в които е описано какво, кога и как да бъде направено за да се продаде хладилник или дамска превръзка.
Как някои медии събират информация
Каква е представата ви за репортер? Някой, който обикаля, научава и изпраща репортажи до медията си? Ако е така значи в главите си имаме еднаква картинка. Е да, ама в България нещата не винаги стоят така. По някои регионални телевизии в Пловдив съм виждал анкети снимани на 100 - 200 метра от сградата телевизията.
Ще кажете, че града не е голям, финансирането също и не може да се очаква нещо по така. Но информационна агенция с претенции като “Фокус” би трябвало да подхожда по-сериозно. След като в новините си упорито цитират един и същи букмейкър (вероятно някой стои на компютъра и чете единственият сайт, който знае), след като се осведомяваха за резултата от поредната партия от мача Топалов-Крамник от официалният сайт на състезанието, днес хората от “Фокус” се изложиха отново.
Образование, звания или постижения?
Знаете ли каква научна кариера е изградил и на каква тема е защитил дисертация Луи Пастьор, Менделеев, Никлаус Вирт или Доналд Кнут? Знаете ли колко научни статии е написал Исак Нютон? А колко студенти е имал, как е изпитвал и колко часа лекции е имал през живота си? Аз не зная.
В големите градове има улици наречени на професори и академици, като титлата е включена в името на улицата. За всички от тях ли можете да кажете по нещо? Поне с какво са се занимавали? Аз не мога.
Друг поглед върху Пиер Ферма
По коридорите и във фоайетата на Института по математика и информатика на БАН, а предполагам не само там има закачени портрети на известни математици. Изглежда е възпитателно. През годините откакто института съществува все някой млад учен тайно се е надявал един ден неговият портрет да виси някъде, но с времето му е дошъл акъла в главата … каквото и да означава това.
Често съм си мислил какво бих направил с тях, ако зависеше от мен. Разбира се бих ги оставил, дори бих ги подменил с по-нови и хубави. Обаче нещо липсва. На първият етаж, точно срещу входа, някъде около асансьора бих поставил голям и набиващ се на очи портрет на Пиер Ферма.
Нескопосана скрита реклама или слаб редактор?
Днес една от най-четените спортни новини на агенция “Фокус” озаглавена “Букмейкър смята България за абсолютен фаворит срещу Люксембург” и поместена на http://focus-sport.net започва така:
“България е абсолютен фаворит при гостуването на Люксембург в европейската квалификация по футбол в сряда според водещия световен букмейкър …”
Изречението свършва с името на водещия световен букмейкър. Следва информация за коефициентите на залозите.
Бедността не е порок, но не е и повод за гордост
В България като че ли е нормално да ползваш пиратски софтуер. Като се започне от Windows и MS Office, през игрите и софтуера за обработка на снимки и се стигне до антивирусните програми. Различни оправдания съм чувал: “Нали знаеш колко струва, а аз (научният институт в който работя) не мога да си позволя …“, “Аз за бъгавите творения на Бил Гейтс пари няма да давам!!!“, “Ами то кой ли ще даде пари за нещо, щом може пиратски …” (демек аз ли съм най-големият глупак?), “Че то цената не е реална, защо да я плащам …“, “Софтуерът трябва да е без пари!!!“
Умението да пазаруваш
Снощи влязох в магазин на самообслужване да си купя носни кърпички, че нещо взех да настивам. Докато ги търсех по рафтовете (не се научиха на ред тия хора) станах свидетел на следната случка.
Двама млади господа си купуваха вино. Гледаха, избираха и отидоха на касата. Когато разбраха, че цената на избраната бутилка е 1,20 лв единият каза “А, не, за толкова пари не може да е хубаво. Да отидем да изберем друго.” Другият му възрази нещо в смисъл, че бутилката и етикетът са хубави … Втората забележка прозвуча не особено майтапчийски.
