Wiseacre`s blog

От известно време водя избираема дисциплина по data mining във ФМИ на Пловдивския университет. Видях доста хора, мога да сравнявам и да очертавам тенденция. (Още повече и аз съм завършил там.) Ако не сега, то след една две години. Тази обаче ме разтревожи сериозно …

Събра ми се интересна група. Не зная аз ли ги заблудих, когато първият ден ги успокоих, че не се заяждам прекалено, име ли ми е тръгнало или просто се е засилила тенденцията избираемите дисциплини да се приемат като източници на безпроблемни шестици. По време на двете контролни, на които позволявам да се използва всичко, включително Интернет с всичките му чатове и IM се явяваха 6-7 души. Курсов проект направиха пак толкова, макар че позволявам да работят по двама, както и никого не задължавам да програмира. Могат да ползват и готов софтуер. Читаво есе (и това го има, вместо курсов проект …) никой не написа. Е, нормално за нищо свършено се пишат двойки …

Имаше изпит през сесията - за “двойкаджиите”. Казал им бях да си направят само курсов проект. Че няма време да научат теория е ясно, поне да не им смъквам оценката … От 16 души се престрашиха двама. Не били правили проект, не знаели нищо ако можело в момента … Положих извънреден труд, взех маркер и разказах повторно неща, които вече съм разказал. За клъстеризация с фиксиран брой клъстери. Неща, които се програмират бързо. Или поне бързо се тръгва на някъде … Казах им какво да програмират, нахвърлях идеи как и им позволих да работят заедно. Честно е - щом през семестъра може, трябва да може и на изпита … Бях на разположение да отговарям на въпроси.

За два часа хората нищо не направиха. За това, че бяха дванадесетте и половина процента смелчаци изведнъж забравих, че съм ги видял и не им писах в протокола по още една двойка. Да не им усложнявам живота … Нищо не писах и на тези няколко души, които защото работели не можели да дойдат и ми изпратиха по електронната поща преписаните от Интернет текстове. Почувствах се неловко - вероятно аз само сънувам, че работя, защото в работни дни мога да ходя до Пловдив?

Лятото мина. На 7 август се обадих по телефона на г-жа Ненка Трайкова да уговорим дата за изпит. Не можело през сесията, тогава били тежките изпити от “задължителната програма”. Добре, казах аз, в първият работен петък след сесията? Така остана датата 29 септември 2006-та. Познайте какво се случи? Двамата смелчаци не се появиха. На тяхно място дойде само един човек, който нищо не бил направил. Дошъл само да ме помоли да му вляза в положението и му пиша оценка, защото имал общо четири двойки, а можело да се запише в по-горен курс с не повече от три.

Разказа ми трогателна история - цяло лято учил за много изпити, някои от които си взел, бил дал на някой да му направи проекта, но той го преметнал … Предложи ми бартер - аз му пиша три, а ако ми трябва нещо текстообработка, дизайн … Е да де ама на мен не ми трябваше - от десет години си текстообработвам писанията сам. А и няма да си изхвърля името на боклука … Следващия път ще изпитвам пред повече свидетели.

Питах го може ли да ми разкаже нещо по темата на курса. “Не. Ако е математически анализ примерно мога, защото цяло лято математика съм учил.” Накарах го за половин час да порови в Интернет, да си намери нещо, каквото и да е, и да го възпроизведе. Не успя … Този път писах оценка в протокола. Останалите 15 души - били му приятели и не били дошли, защото нямало смисъл …

Пътувайки обратно към София си мислех … Ако за осем месеца не успееш да направиш нещо, което да даде смисъл да отидеш на изпит, ако трябва да молиш да ти влязат в положение, защото за есента си си оставил две каруци изпити … е, работата в този случай е сериозна …