Wiseacre`s blog

Говорят политиците. Много говорят. И вестниците пишат хубави работи понякога. Щели сме да влизаме в Европейския съюз и отчитаме напредък, отмятайки си забележките на умните чичковци … Хубаво, но само на хартия.

Какво имам предвид? Мислите, че ще пиша за мафия и корупция? За източване на фондове? За съдебната ни система? Няма … Мислите, че се майтапя и ей сега остроумно ще споделя някаква далавера или нещо пикантно за правителството? Няма, казах ви …

Ще пиша за цвета на нацията. Но не онзи, политическия, спортния, културния, а за студентската ни младеж. “Аха!!!”, ще възкликнат няколко души, на които съм преподавал - “Този ще пише за нас!!!”. Няма бе, и за вас няма да пиша. Защото сте сладури … повечето. Пък и за какво - че сте тъпи ли или незаинтересовани? Аз, дори да беше вярно, в градинката си камъни няма да хвърля, както току що ви мина през ума …

Ще пиша за софийската студентска младеж. Естествено първата асоциация, като кажете “София” и “студент” (какво е “асоциация”, господа офицери, които ще изпитвам другата седмица?), та първата асоциация е “Студентски град”.

Мдаааа … поучително кварталче. Има едно място до зала “Христо Ботев”, на което продават пици, дюнери, хамбургери … Били ли сте там, на жаргон му викат “Манджа стрийт”? (Между другото познавам човек, който казва, че той го е нарекъл така. Браво, Боги, точно попадение!!!) Та това местенце денонощно е някаква кочина. Мръсотия от всякъде. Кой е виновен? Собствениците на лавките - та те са сложили кошчета … Общината? Че на всяко такова място ли трябва да има прикрепена чистачка, която да не мърда от там?

Преди години пътувах в култовия автобус 280. Близо до мен седяха двама младежи. Единият няколко спирки се хвалеше на другия как предната вечер така се напили с компанията му, че изкъртили някаква врата и я изхвърлили през прозореца. Аз, ако се бях напил чак толкова, от срам щях да се покрия, да не ме виждат съседите докато случката се забрави, а въпросният младеж се хвали на висок глас …

Ако тези хора са бъдещето на нацията, то трябва да драснем една клечка кибрит и да хванем първия самолет … Но, ще кажете, не са само те … Не са.

Преди години изпуснах влак от София до Пловдив, та трябваше да пътувам със следващия от десет вечерта, защото нямаше автобус от “Цариградско шосе” до гарата. Студентите стачкуваха и бяха запушили няколко улици, защото им бяха увеличили картите за градския транспорт със сума, която нормално се харчи за една вечер в заведение. Имам чувството, че доста от стачкуващите живееха точно в “Студентски град”, но не мога да го докажа, така, че все едно не съм го писал.

Същите тези хора са по-тихи от водата и по-ниски от тревата, когато става дума за нередности, като изкъртени врати, самозабравили се домакини на общежития и купони в съседната стая. Същите тези хора не се сдружават в организации, които да защитават правата им или ако го правят е за да добавят редчета в автобиографиите на председателите им. Същите тези хора не си защитават правата, когато няма ясна процедура за изпитите, когато преподавателят им закъснява за час и не им говори за това, за което трябва да им говори, когато библиотекарката или служителите на учебното заведение ги “хваща липсата” за неопределено дълги периоди от време, а в останалите случаи са груби и арогантни.

И това е навсякъде, не само в София. Например във форума на Пловдивския университет почти никой дори анонимно не коментира изцепките на преподавателите си. Вероятно от страх, вероятно от незаинтересованост. Аз самият водя избираема дисциплина там и ми се иска поне да ме слушат, да ми се репчат, когато лирично се отклонявам или разправям спомени и тъпи вицове, но не би … Основната цел на огромен брой студенти е да се изкара някак изпита, да се вземе някак дипломката и да се избяга надалеч … Най-малко надалеч от учебното заведение. Тези ли хора са бъдещето на нацията? Къде ми е запалката …

За финал - още два примера. По общежитията в популярния софийски квартал или поне в някои от тях се искат лични карти и се записват имена и ЕГН-та. Лирично отклонение - колко души искат да видят регистрацията на съответният ВУЗ в Комисията за защита на личните данни? Колко хора са се оплакали?

Има и едно общежитие, в което портиерките задържат личната карта докато излезеш. Почти никой не пита защо. Вероятно за да не пропуснат да ти вземат два лева, ако останеш за през нощта. Някой пита ли защо се вземат (не само там) тези два лева, при положение, че гостенинът отива в стая, чийто наем е платен, и то докато живущия си е в стаята? Никой!!! Проверете обаче Закона за българските документи за самоличност. Никой няма право да взема или да дава документ за самоличност в залог. Ако се случи - и двамата дължат глоба от 50 лева. Ако някой протестира, портиерката казва,че имало писмена заповед от шеф на РПУ-то - да я четат. Наистина - заповедта е залепена на стъклото на портиерната. Е, да но повечето хора се шашкат и не четат. А въпросната заповед не дава право да бъдат задържани лични карти. Ако човека все пак упорства бива надговарян и надвикан, домакина му заплашен, че може да изхвърчи и всички се съгласяват. Това ли е бъдещето на нацията?

До сега няма набита портиерка, няма заведено съдебно дело, не ми е известно да има писмено оплакване до властите. Веднъж един студент тръгна да се оплаква в полицията, а, забележете, баща му, чиято карта всъщност бе задържана, му просъска “Стига си правил глупости!!!” Този случай ме накара да се замисля - само (!!) студентската младеж ли е виновна за това, което е?