Wiseacre`s blog

Информационните технологии вече имат място в живота на голяма част от хората. Наред с предимствата расте броя и на хората които използват Интернет за развлечения или за убиване на времето. От техните среди расте броя на пристрастените към мрежата.

Когато се лекуваме от зависимост към Интернет имаме три пътя по които е добре да вървим едновременно.

Първо: Трябва да намерим причината довела ни до тази зависимост и да се борим с нея. Пристрастяването в случая е едновременно болест и симптом. Примери за такива причини са проблеми с общуването, невъзможността да установяваме контакти, сексуални проблеми, проблеми от които искаме да се откъснем и забравим и др. Когато се преборим с този проблем ще отпадне необходимостта да използваме Интернет за туширането му.

Второ: Добре е да имаме допълнителен мотив и повод да сеоткъснем от мрежата. Такива могат да бъдат загубеното време, големите разходи, присмеха от страна на околните, вредите за здравето от застояването пред компютъра; поемането на нови отговорности, намирането на нов приятел, постъпването на нова работа и др. Те, а не мисълта, че сме болни ще ни дадат първоначален тласък и ще ни водят по пътя към успеха.

Трето: Необходимо е да открием подходящ здравословен заместител, който да ангажира вниманието ни и да ни успокоява. Подобно на бонбоните и дъвката при отказване на цигари. Най-често това могат да са някакви хобита, спортни занимания, всяка допълнителна работа, която носи удоволствие и не ни изморява, подготовка за конкурс или състезание (несвързани с компютър). Грижата за здравето е много важна. Ако заменим Интернет с алкохол, хазарт, неразумно практикуване на екстремни спортове или успокоителни лекарства, не предписани от лекар, в един момент е възможно да получим смяна на една зависимост с друга.

Разбира се основната предпоставка е да осъзнаваме необходимостта и да имаме желание да се излекуваме. Силовият подход води до допълнителен стрес и като следствие може да усили желанието да влезем отново в Интернет.

Добре е поне три месеца да нямаме достъп до мрежата и да намалим контактите си с хора които редовно я използват и непрекъснато говорят за нея. Всякакви списания, вестници, телевизионни или радиопредавания и рекламите в тях посветени на темата са също нежелателни.

За да се борим с слабостите си трябва да ги познаваме добре. За това е хубаво да разберем колко време на ден прекарваме в Интернет, по дни от седмицата и части от денонощието, по какъв повод влизаме и какво точно правим. Това ще ни изясни ситуацията и ще ни помогне в началния етап да ограничим времето, а след това да познаваме моментите в които евентуално ще сме подложени на изкушение за да можем да предприемем подходящи мерки.

Добре е да не се поддаваме на “провокации” от вида на

• “Аз трябва да си видя пощата защото има вероятност някой да ми е писал” когато тази вероятност е очевидно нищожна или просто я няма
• да проверяваме по Интернет телефон, който го има в стандартен телефонен указател или на телефон 144
• да търсим адрес, който можем да получим от приятел
• да пишем електронно писмо, да изпратим SMS-съобщение през Интернет или да потърсим някого в чата когато можем просто да се обадим по телефона.

Това са малки оправдания за да направим първата крачка.

Хубаво е да отчитаме успехите си и да се радваме когато преодолеем поредното стъпало към крайната цел. В края на краищата ние сами се борим със себе си и сме заслужили да се гордеем, когато преодоляваме трудности.

След края на борбата, когато сме направили всичко необходимо и сме постигнали целта трябва да имаме предвид, че е възможно, в някои случаи, желанието ни отново да се събуди. Затова трябва да ограничаваме достъпа си, а напълно да избягваме онези дейности към които всъщност сме били зависими най-много.

Ако до два-три месеца нямаме някакъв, макар и частичен, резултат е необходимо да се обърнем към специалист.